Клайв Къслър - Сахара

— Окей, направих го. Свали колесарите.

Вторият пилот изпълни нареждането и докладва:

— Колесарите свалени и заключени.

— Окей, приех, колесарите свалени.

— Как кацат тези пилоти от хеликоптерите? — мърмореше първият пилот. — Всичко ми е като мъгла.

Вторият пилот нямаше време да се усмихне или да отговори. Той беше твърде зает със следенето на скоростта, височината и корекциите на курса. Големите колела на колесарите докоснаха пясъка и твърдата земя, вдигайки облак прах, който скри звездите зад кацащия самолет. Спирачките задействаха, пилотът намали оборотите и забави скоростта. След това задейства още веднъж спирачките и самолетът спря на 100 метра от края на пистата.

Прахът още не се беше разнесъл, когато задната врата на самолета се отвори и бяха свалени трите бронирани джипа заедно с бъгито. Трите групи се качиха в бронираните джипове, четвъртата заедно с полковник Левант и Пит се настани в бъгито. Долу ги посрещнаха четирима парашутисти, които бяха направили своето разузнаване и техният водач докладва на Левант.

— Местността е пуста, господине, никакви следи от охрана или електронни системи.

— Някакви укрепления? — попита Левант.

— Само малка тухлена постройка, която има резервни части и варели с нафта и керосин. Да я унищожим ли?

— Почакайте, докато се върнем от мината. — Той се обърна към човека до себе си. — Господин Пит!

— Кажете, полковник.

— Господин Джордино ми разказа за вашето пътуване с ветроходната яхта.

— Да, господине, вярно е.

Левант го бутна към шофьорската седалка на бъгито и му връчи чифт очила за нощно виждане.

— Вие познавате пътя до мината. Моля, вземете волана и ни водете натам.

След това се обърна и погледна другата фигура, показала се от тъмнината.

— Капитан Пемброук-Смит?

— Да, господине.

— Тръгваме първи. Качете се в последния джип и наблюдавайте какво става пред вас. Оглеждайте небето. Не желая някой самолет да ни изненада, както сме в колата.

— Ще наблюдавам внимателно — увери го Пемброук-Смит.

Ако отрядът на ООН действаше с ограничен бюджет, Пит не можеше да си отговори каква щеше да бъде екипировката на отряда на американските специални служби с неограничен бюджет. Всички хора на Левант, включително Пит и Джордино, носеха камуфлажни облекла и черни огнеустойчиви каски, предпазни нощни очила, автомати „Хеклер и Кох“, шлемове с миниатюрно радио и микрофон.

Пит махна на Джордино, който се клатушкаше до шофьора на бронирания джип зад тях. Той се взираше през очилата, за да привикне към внезапно появилата се светлина на 200 метра пред бъгито. Тя превръщаше пустинята в зелена повърхност, наподобяваща пейзаж от друга планета. Пит посочи северозапад.

— Пътеката към мината започва на около 30 метра надясно пред нас.

Левант кимна. След това се обърна и предаде нарежданията си на хората зад него. После тупна Пит по рамото и каза:

— Времето тече, господин Пит, да тръгваме.

Пит тръгна рязко, като включи бъгито на пета скорост. То подскачаше насам-натам, следвано от другите три коли. Земята се тресеше под гумите на превозните средства. Те вдигаха облаци прах след себе си. Скоро колите и техните пътници бяха покрити с пласт фино кафяв пясъчен прах.

— Каква е максималната скорост на бъгито? — попита Пит Левант.

— На равно е 210 километра.

— Това е около 130 мили в час — каза Пит. — Твърде добра конструкция и аеродинамика за такова тегло.

— Вашите военноморски сили първи го използваха по време на пустинната война в Ирак.

Пит предупреди Левант:

— Предайте на вашите шофьори, че ще завием 30 градуса наляво, след това ще продължим направо една отсечка от осем километра.

Левант даде нарежданията си по радиото и след момент всички коли следваха точно бъгито.

Пит възстановяваше в паметта си познатите картини от местата, през които беше минал, но движейки се сега през пустинята, той беше достатъчно напрегнат, че дори очилата за нощно виждане не му помагаха много. Пък и нямаше начин да запомниш или да знаеш всичко, когато си преминал през тези места един-единствен път. Той погледна към Левант. Полковникът стоеше отпуснат и невероятно спокоен. Ако той усещаше страх от дивото шофиране на Пит през тази негостоприемна земя, то с нищо не го показваше. Единственото му внимание и грижа бе да се обръща и проверява дали трите джипа ги следват.

Платото постепенно израстваше, неговите очертания отрязваха звездната завеса на запад. След четири минути вълна на облекчение заля Пит. Той беше успял. Проходът в лъкатушещия каньон завършваше в тъмните стени на платото. Той намали и спря.