Клайв Къслър - Сахара

На главната магистрала, успоредна на бреговата линия, шофьорът зави на юг и продължи към предградията. Спря в една извита алея, както му бе поръчано. Пит плати и изчака, докато таксито замине. След по-малко от минута се появи кола на френските военновъздушни сили — „Пежо 605 Дизел Седан“. Те се качиха на задната седалка без никакви въпроси от страна на униформения шофьор, който потегли преди Джордино да успее да затвори вратата.

След десет километра колата спря пред главната врата на военновъздушната база с развят трикольор върху покрива на централната сграда. Секретният пост хвърли поглед на пежото и му даде знак да влиза, като го поздрави типично по френски с палмово клонче. До самия вход шофьорът спря, извади карирано флагче и го постави на стойката, монтирана върху левия калник на колата.

— Не ми казвай — каза Джордино, — длъжен съм да се сетя. Ние сме гранд маршали на парада.

Пит се засмя.

— Забрави ли времето, прекарано във Военновъздушните сили? Всяка кола, която вози някого до самолета, трябва да има разпознавателен флаг.

Пежото премина дълга редица бомбардировачи „Мираж 2000 Делта“, обслужвани от техните наземни екипажи. Един край от полосата беше зает от ято хеликоптери „АС Супер пума“, които изглеждаха като проектирани от късогледия Бък Роджърс. Шофьорът продължи по-нататък, премина празния край на втората писта и спря. Двамата приятели седяха в колата и чакаха. Джордино както винаги дремеше, предразположен от комфорта и климатика, докато Пит четеше „Уолстрийт Джърнъл“, който бе взел от посолството.

След петнадесет минути голям пътнически самолет се зададе от запад и кацна. Нито Пит, нито Джордино забелязаха подхода му, докато не чуха свистенето на гумите по бетонната писта. Джордино се събуди, а Пит прибра вестника, когато самолетът спря и след това бавно, на един оборот на щурвала, изви на 180 градуса. Докато той спираше, шофьорът включи пежото на скорост и ги отведе на пет метра от задната част на пътническия самолет.

Пит забеляза, че целият самолет бе боядисан в светъл пясъчножълт цвят и различи незабележимите с просто око знаци на корпуса му, които боята скриваше. Една жена, носеща умората на рискованите акции с военен знак върху единия й ръкав, който олицетворяваше символа на ООН със сабя по средата, се спусна през люка откъм опашката и слезе на земята. Тя се забърза към колата и отвори задната врата.

— Моля да ме последвате — каза жената на английски със силен испански акцент.

След като колата замина, те я последваха под фюзелажа на самолета до входа на товарната секция. Качиха се в нея и по тясна стълба влязоха в самолета.

Джордино спря и се загледа в тримата пилоти с бронирани жилетки, които седяха в редица, клекнали ниско. Те достигаха не по-малко от два метра. После със задоволство видя бронираното подвижно бъги, отлично превозно средство за пресечени терени, което бе използвано за спасяването на Гън в Гао.

— Ще правим рейс с такова чудо — каза той възхитен. — Няма състезател, който ще посмее да ни изпревари.

— Изглежда твърде примамливо — съгласи се Пит.

Един офицер ги очакваше пред главната кабина.

— Капитан Пемброук-Смит — представи се той. — Похвално е, че дойдохте. Полковник Левант ви очаква в стаята за оперативно планиране.

— Вие явно сте англичанин — каза Джордино.

— Да. Скоро ще разберете, че сме пръснати на много места — каза Пемброук-Смит сърдечно, показвайки трийсет и шестте мъже и трите жени, които почистваха оръжието и доокомплектоваха оборудването. — Някоя умна глава мисли, че ООН трябва да изпраща собствения си отряд за бързо реагиране там, където чуждите държави се страхуват да се намесят. Понякога ни наричат секретни бойци. Всеки от нас е много добре обучен от специалните сили на собствената си страна. Всички са доброволци — някои постоянни, а останалите — с едногодишен договор.

Пит не беше виждал такава силна и добре екипирана група. Изглеждаха отлични професионалисти с всички качества, опит и интелигентност, които се изискват за подобни секретни и диверсионни акции, включително и жените.

Пемброук-Смит ги въведе в отделението, което беше команден център на самолета. То беше просторно и изпълнено с набор електронни системи. Един оператор проверяваше комуникационното оборудване, докато друг въвеждаше програмните данни за предстоящата мисия в Тебеца в компютъра.

Полковник Левант енергично се измъкна от бюрото си и поздрави Пит и Джордино. Той не беше сигурен какво да очаква. Беше прочел подробните досиета на двамата, предоставени му от Международната разузнавателна служба на Обединените нации, които не му свършиха особена работа, но беше впечатлен от техните качества. Беше прочел също и кратък доклад за премеждията им в пустинята след бягството им от Тебеца и се възхити от тяхната находчивост и издръжливост.