Клайв Къслър - Сахара

— Не, в пустинята Сахара.

Пърлмутър познаваше добре Пит, за да знае, че не се шегува.

— Запознат съм с легендата за кораба в Калифорнийската пустиня над морето на Кортес, но не съм чувал такава за Сахара.

— Имам три различни версии по този въпрос — обясни Пит, — първата дойде от един американски скитник в пустинята, който търсеше броненосеца на Конфедерацията „Тексас“. Той се кълнеше, че корабът е стигнал до тук по една вече пресъхнала река и е заседнал в пясъците. Предполага, че е натоварен със злато от трезора на Конфедерацията.

— Открил ли го е? — смееше се Пърлмутър. — Какво представлява този приятел?

— Той също така говореше, че Линкълн е бил на борда.

— Сега отиваш от смешното към абсурдното.

— Странно звучи, но аз му вярвам, защото след това открих два други източника на тази легенда. Първият беше стенописът в една скална пещера, който показваше рисунка на този кораб. Другият източник се отнася до дневник, който намерих в самолета на Кити Манок.

— Задръж за минута — каза скептично Пърлмутър. — Чий самолет?

— На Кити Манок.

— Ти си я открил! Боже мой! Тя катастрофира преди повече от 60 години. Действително ли откри мястото на катастрофата?

— Ал Джордино и аз намерихме тялото й и останките от самолета в една тясна клисура, когато преминавахме през пустинята.

— Поздравления! — извика Пърлмутър. — Ти току-що изясни една от най-големите мистерии в авиацията.

— Малко късмет от наша страна — каза Пит.

— Кой плаща този разговор?

— Американското посолство в Алжир.

— В такъв случай почакай малко на телефона. Ей сега ще се върна. — Пърлмутър надигна туловището си от стола и се протегна към един от рафтовете. Извади една книга, върна се до бюрото и започна да прелиства страниците. След това хвана телефона. — Ти каза, че името на кораба е „Тексас“?

— Да, така е.

— Броненосец — цитираше Пърлмутър, — построен в корабостроителницата на Рокетс в Ричмънд и завършен през март 1865 г., един месец преди края на войната. Два двигателя, два винта, газене 11 фута във водата, шестинчова броня. Въоръжение: двестафутово оръдие „Блейкли“ и две деветинчови. Скорост 14 възела. — Пърлмутър направи пауза. — Записа ли всичко това?

— Навярно това е бил много мощен кораб за времето си.

— Точно така. И два пъти по-бърз от всеки друг брониран кораб както на Федерацията, така и на Съюза.

— Каква е неговата история?

— Твърде кратка — отговори Пърлмутър. — Неговото единствено появяване е било във водите на Джеймс Ривър и една епична битка със Съюзния флот, когато е минал покрай фортовете в Хемптън Роудс. Спасява се тежко повреден в Атлантическия океан и никой не го е видял повече.

— Значи тогава неговото изчезване е реалност?

— Да, но това е твърде неестествен феномен, защото никой от построените тогава броненосци не е бил пригоден за океанско плаване. Затова всички считат, че той е потънал.

— Мислиш ли, че е възможно да е прекосил океана до Западна Африка и да е навлязъл в река Нигер?

— „Атланта“ е единственият друг конфедерален кораб, който си спомням, че се е опитвал да прекоси открития океан. Но той е бил заловен от два монитора на Съюзния флот в Джорджия. След около година е бил продаден на краля на Хаити. Той е напуснал Чесапийк Бей за Карибите и катастрофирал.

— Но старият американец се кълне, че френски колониалисти и местни хора са му разказвали за едно желязно чудовище, плаващо без платна в река Нигер.

— Искаш ли да проверя?

— Ако можеш.

— Вече погледнах — каза Пърлмутър — и открих една малка загадка, която прави „Тексас“ по-интересен.

— Каква е тя? — попита Пит.

— Проверих военноморския архив от Гражданската война — отговори бавно Пърлмутър. — Той свидетелства, че са направени няколко допълнителни разследвания за съдбата на „Тексас“. Но нищо повече не е открито. Поставена е резолюция да не се търси по-нататък. Това ме навежда на мисълта, че някой е искал случаят да бъде забравен.

Пит и Джордино дискретно напуснаха американското посолство през фоайето на паспортната служба, излязоха на улицата и наеха такси. Пит подаде адреса на шофьора, написан на френски на едно листче от чиновник в посолството, и се разположи на седалката. Таксито мина през главния площад на града с живописните джамии с високи минарета. Беше късмет, че попаднаха на обигран шофьор, който умело се промъкваше през тълпите пешеходци и натоварения автомобилен трафик. Умело спираше на кръстовищата и заобикаляше полицаите, които не показваха особен интерес за регулиране на движението.