Клайв Къслър - Сахара

Пит седна до Джордино. Изглеждаше бодър. Погледът му обхващаше края на клисурата и голямото сухо езеро. Видя нещо пред себе си. Опита се да развие тюрбана, но в този момент вятърът го отнесе.

— Моята кърпа изчезна — прошепна той.

Джордино повдигна глава.

— Аз изгубих моята на двадесетия километър.

— Кълна се, че виждам… — Пит поклати бавно глава и ококори очи. — Трябва да е мираж.

Джордино също гледаше в голямата празна пещ, но не виждаше нищо.

Махна с ръка и се обърна настрани.

— Виждаш ли го? — попита Пит.

— С моите затворени очи — пошегува се Джордино, — виждам дансинг с танцуващи момичета, шунка и леденостудена бира.

— Говоря сериозно.

— И аз също. Но ако имаш предвид онова сухо езеро пред нас, забрави го.

— Не! — каза късо Пит. — Имам предвид оня аероплан ей там в дерето.

В началото Джордино помисли, че приятелят му се шегува, но след това бавно се превъртя по корем и се загледа в посоката, където сочеше Пит.

Нищо, произведено от човека, не може да се затрие или развали в пустинята. Най-лошото, което може да се случи, е издълбаването на метала от пътуващия пясък. Там, на склона на дерето, стоеше почти непокътнат от ерозията катастрофирал аероплан. Изглежда, това беше стар витлов моноплан, претърпял злополука преди няколко десетилетия.

— Видя ли го? — повтори Пит. — Или съм се побъркал?

— Не ако и аз не съм побъркан — каза Джордино, леко учуден. — Прилича на самолет, нали?

— Тогава трябва да е такъв.

Пит помогна на Джордино да стане и тръгнаха към края на клисурата, докато застанаха точно пред останките на моноплана. Платът върху фюзелажа и крилата беше все още удивително запазен и те с лекота разчетоха идентификационните номера. Алуминиевата перка се беше разбила при падането в склона, а радиално окаченият двигател с открити цилиндри беше частично забит в кокпита и клапаните бяха счупени. Но независимо от това и от мъчителното приземяване, самолетът изглеждаше почти невредим. Те видяха също така вдлъбнатината, която бе оставил при падането си на земята.

— От колко време, мислиш, че седи тук? — попита Джордино.

— Поне от петдесет или може би шейсет години — отговори Пит.

— Пилотът трябва да е оцелял и да си е заминал.

— Не е оцелял — каза Пит. — Под извитото крило има следи от краката му.

Погледът на Джордино се плъзна към лявото крило. Една старомодна обувка с връзки и част от импрегнирани каки панталони висяха под сянката на крилото.

— Мислиш ли, че има нещо против да го последваме? Сянката му витае наоколо.

— Имам по-конкретни намерения — каза Пит, спускайки се по склона.

Джордино го следваше и те заедно слязоха в сухото дере, обсипани с облак прах. Подобно на тяхното неочаквано откриване на пещерата с рисунките, жаждата им отново изчезна временно, когато забелязаха фигурата на отдавна починалия пилот да лежи в пясъците. Пясъкът беше покрил част от фигурата, която лежеше по гръб срещу фюзелажа на аероплана. Тялото беше необикновено запазено. Дневната горещина и нощният студ бяха свършили добра работа заедно, така че то бе мумифицирано и изглеждаше като живо, с естествен загар на кожата. Само по ръцете и около брадичката се забелязваха бръчки. Черната коса беше разпиляна до раменете и посипана с пясък.

— Боже мой — измърмори изненадано Джордино, — това е жена.

— И то около тридесетте — забеляза Пит. — Изглежда, е била много красива.

— Чудя се коя може да е тя? — питаше се Джордино с любопитство.

Пит се приближи до тялото и издърпа един кожен пакет, отвори го внимателно и видя, че е пилотски дневник. Отгърна корицата и прочете на първата страница.

— Кити Манок — каза Пит на глас.

— Кити коя?

— Манок, известната жена пилот, австралийка, доколкото си спомням. Нейното изчезване се превърна в една от най-големите загадки за авиацията, втората след изчезването на Амелия Еърхарт.

— Как се е озовала тука? — попита Джордино, неспособен да откъсне очи от тялото й.

— Тя се е опитвала да подобри рекорда на летене от Лондон до Кейптаун. След нейното изчезване френските военновъздушни сили в Сахара са правили систематично разследване, но не са открили никаква следа от нея или нейния самолет.

— Твърде лошо. Тя е паднала в самата клисура на не повече от сто километра навътре в пустинята. Могла е по-лесно да се задържи във въздуха и да кацне върху повърхността на сухото езеро.

Пит продължаваше да разлиства дневника, докато откри.