Клайв Къслър - Сахара

— Сигурен ли си, че не вървим в грешна посока?

Пит поклати глава.

— Не може да вървим по права линия.

— И така, колко още?

— Предполагам, 80 километра.

Джордино изгледа Пит разочаровано и измърмори, едва мърдайки устни:

— Това са още 50 мили. Ние вече извървяхме последните 70 без капка вода.

— Сториха ми се като 1000 — каза Пит.

— Добре — мърмореше Джордино, — трябва да ти кажа, че оцеляването ни е съмнително. Не съм сигурен дали ще ги извървим.

Пит вдигна очи от картата.

— Никога не съм мислил за това. Чувам го от тебе.

— Аз никога не съм се подлагал на такава агонизираща жажда. Това се превърна в ежедневие и сега е повече фиксидея, отколкото действителна нужда.

— Още две нощи и ние ще танцуваме на магистралата.

Джордино бавно поклати глава.

— Хубаво желание, но няма да имаме сили да извървим още 50 мили без вода в тази жега. Това не е за хора като нас, които не са пили вода от дълго време.

Пред очите на Пит изплува образът на Ева, работеща в мината и пребита от Мелика.

— Те всички ще умрат, ако ние не издържим.

— Ние сме като изстискани лимони — каза Джордино, — чудо е, че изминахме такова разстояние. — Той седна и закри очи. След това посочи скалите пред себе си. — Там, между онези скали, не ти ли се струва, че се вижда нещо като малък вход към пещера?

Пит проследи ръката му. Действително се виждаше тъмен отвор в скалите. Той взе ръката на Джордино и го изправи на крака.

— Виждаш ли, късметът ни върви към по-добро. Нищо по-хубаво от хладна пещера за най-горещата част на деня.

Горещината вече се усещаше с пълна сила. Без слънчеви очила, притваряйки очи, те тръгнаха към пещерата. Изкачиха се по нагорещените скали и застанаха пред входа. Внимателно разбутаха нагорещените камъни пред него, като се стараеха да не ги докосват с ръце, за да не се изгорят. Малка пясъчна стена преграждаше входа и Пит издълба пътека в пясъка, докато Джордино наблюдаваше отстрани.

Те не чакаха очите им да се приспособят към тъмнината, тъй като в пещерата нямаше тъмна зона. Тя е била образувана от голяма маса скали, които са се наслагвали една върху друга по времето на палеозоя и поради това между тях имаше малки пукнатини, откъдето проникваше оскъдна слънчева светлина.

Пит тръгна навътре в пещерата, когато две големи човешки фигури изплуваха от сенките пред него. Инстинктивно той отстъпи назад, сблъсквайки се с Джордино.

— Току-що ме настъпи по крака! — измърмори Джордино.

— Извинявай! — Пит продължаваше да гледа изписаната стена, на която фигурата се канеше да забие копие в бик. — Не очаквах компания.

Джордино погледна през рамото на Пит копиехвъргача, застинал в скалната рисунка в най-забутаната част на света. Той продължително оглеждаше масивната галерия праисторическо и древно изкуство, което отразяваше столетията художествени стилове от развитието на културата.

— Истина ли е това? — питаше се Джордино.

Пит се доближи до мистериозните скални рисунки и започна да изучава високата 3-метрова фигура с маска, през която прорастваха цветя от главата и раменете. Жаждата и умората бяха отстъпили пред въодушевлението. Той каза:

— Изкуството е автентично. Бих искал да съм археолог, за да мога да интерпретирам различните стилове и култури. Най-ранните рисунки започват от задната част на пещерата и след това в хронологичен ред стигат до по-нови времена.

— Как можеш да го твърдиш?

— Преди десет, дванадесет хиляди години Сахара е имала влажен и тропически климат. Растителният живот е цъфтял. Той е бил много по-жив от сега.

Той кимна към групата фигури обградили и забили копия в един ранен бик с много големи рога.

— Това трябва да е най-ранната рисунка, тъй като тя изобразява ловци, убиващи бик с размерите почти на слон, което е било дълга традиция.

Пит се доближи до друга рисунка, обхващаща няколко квадратни метра.

— Тук можеш да видиш пастир със стадо крави — каза той, пипайки изображението с ръцете си. — Пасторалната ера започва около 5000 г. пр.н.е. Този по-късен стил показва по-творческа позиция и вярно око за детайла.

— Хипопотам — каза Джордино, гледайки колосалната рисунка, която покриваше една цяла страна върху гладката скала. — Тази част на Сахара не може да е изглеждала такава.

— Сега да. Но не преди три хиляди години. Трудно е да си представиш тази площ някога като обширна затревена земя, даваща живот от насекомото до антилопата и жирафа.

Разглеждайки стенописите и различните откъси от историческо време, изобразяващи Сахара, Джордино забеляза: