Клайв Къслър - Сахара

Съвещанието при закрити врати в главната квартира на ООН започна в десет часа сутринта и продължи до късно в полунощ. Двадесет и пет водещи световни учени в областта на океанологията и атмосферата, заедно с тридесет биолози, токсиколози и експерти по токсичните замърсявания следяха с подобаващо внимание краткото експозе на Хала Камил. След нея щеше да продължи секретното съвещание с адмирал Сандекър, който щеше да наблегне върху проблемите на най-голямото екологично бедствие.

Сандекър стана и представи на публиката доктор Дарси Чапман, който запозна съвещанието с разрастването на червените приливи и отливи в химичен аспект. След него Руди Гън изнесе данните за токсичното замърсяване, които бе събрал сам във водите на река Нигер. Хирам Йегър запозна присъстващите накратко със сателитните снимки, показващи нарастващите площи на червения прилив и отлив в океана и сравнителната им статистика. Информационната сесия продължи до два часа след обяд. Когато Йегър седна и Сандекър се върна на подиума, настъпи странна тишина на мястото на нормалните протести на учените, които рядко биваха единодушни в теориите и хипотезите си. За щастие дванадесет от тези присъстващи бяха вече запознати с необикновения растеж на червените приливи и отливи и бяха направили собствени публикации по темата. Те си избраха говорител, който съобщаваше откритията, подкрепящи резултатите, събрани от хората на НЮМА. Малцината, отказали да приемат настоящото катастрофално бедствие също бяха тук и споделяха загрижеността си от изнесеното от Сандекър. Крайната цел на съвещанието бе да се формират комитети и изследователски екипи, които да обединят своите сили и ресурси в обработката на текущата информация, с цел да се намери решение на този тревожен проблем.

Въпреки че знаеше, че това е неуместно оправдание, Хала Камил се върна на подиума и помоли учените да не говорят пред представителите на масмедиите по проблема, докато ситуацията не бъде овладяна и контролирана. Последното нещо, от което те се нуждаят, подчерта тя, е да предизвикат световна паника.

Камил закри съвещанието с пожелание до времето на следващата конференция информацията да бъде обработена и да настъпи някакъв прогрес, водещ до вземане на решения. Нямаше обичайни ръкопляскания. Учените се бяха разделили на групи, говорейки си необикновено тихо и ръкомахайки си обясняваха своите гледни точки.

Сандекър се настани уморено в креслото върху подиума. Лицето му беше удължено и морно, но излъчващо сила и воля. Той чувстваше накрая, че е преодолял бариерата и няма повече да се оправдава за случая пред глухи и нечуващи уши.

— Беше великолепно представяне! — каза Хала Камил.

Сандекър се надигна леко от стола си, когато тя седна до него.

— Надявам се това да свърши работа.

Хала кимна и се засмя.

— Вие внушихте на водещите глави и на обикновените учени в областта на океанологията да намерят решение, преди да е станало твърде късно.

— Информирах ги, може би. Но да съм им внушил, е твърде силно.

Тя поклати глава.

— Не сте прав, адмирале. Те всички бързат. Ентусиазмът да открият противодействие е изписан по лицата им.

— Нищо нямаше да се получи, ако не бяхте вие. Само женската интуиция може да разпознае опасността.

— Каквото е ясно за мен, изглежда абсурдно за другите — каза тя спокойно.

— Чувствам се по-добре сега, че дебатът и разискванията свършиха и ние можем да концентрираме усилията си да спрем това нещо.

— Следващият проблем, към който ще се обърнем, е да запазим в тайна дебата и разискванията в това съвещание. Историята може много бързо да стигне до публиката за 48 часа.

— Една инвазия на армия репортери е почти неизбежна — кимна Сандекър. — Учените не са достатъчно твърди, за да си държат устата затворена.

Хала погледна празния сега подиум. Духът на сътрудничество витаеше над всичко, което тя виждаше в Общото събрание. Може би имаше надежда след всичко това за един свят, разделен от толкова много етнически култури и езици.

— Какви са вашите планове сега? — попита тя.

Сандекър отвърна:

— Да измъкна Пит и Джордино от Мали.

— Колко дни изминаха, откакто ги арестуваха в завода за токсични отпадъци?

— Четири.

— Нещо ново за съдбата им?

— Страхувам се, че нищо. Разузнаването ни е слабо в тази част на света и нямам представа къде са отведени.

— Страхувам се, че най-лошото е, ако са попаднали в ръцете на Казим.