Сандекър не можеше да приеме в себе си загубата на Пит и Джордино. Той смени темата.
— Следствието откри ли някакво доказателство за нечиста игра при смъртта на вашия екип от Световната здравна организация?
За момент тя не отговори.
— Те все още изследват останките от самолета — каза тя накрая. — Но представителните доклади сочат, че няма доказателство, че катастрофата е предизвикана от бомба, това е мистерия.
— Не, д-р Хопър и неговите хора са загинали заедно с екипажа на самолета.
— Трудно ми е да повярвам, че Казим не стои зад това.
— Той е човек дявол — каза Хала, лицето й помръкна и стана замислено. — Аз също мисля, че е отговорен. Д-р Хопър трябва да е разкрил нещо около странната болест, разпространена в Мали — нещо, което Казим не е разрешил да бъде оповестено, специално между чуждите правителства, които му оказват помощ.
— Да се надяваме, че Пит и Джордино ще имат отговорите.
Тя погледна към Сандекър с израз на симпатия в очите си.
— Трябва да се обърнеш към много реалната възможност те да са убити по заповед на Казим.
Умората явно вече беше налегнала Сандекър, но той намери сили да се усмихне.
— Не! — каза той бавно. — Аз никога няма да приема смъртта на Пит, никога, дори да съм го идентифицирал лично. Той се връща от смъртта при всички случаи.
Хала взе ръката на Сандекър в своята.
— Нека се помолим да го направи отново.
Феликс Верен чакаше на летището Гао, когато Исмаил Йерли слезе по стълбата на самолета.
— Добре дошли отново в Мали! — каза той, подавайки ръка. — Чух, че сте бил тук преди няколко години.
Йерли не се усмихна, поемайки подадената му ръка.
— Извинете, че пристигам късно, но самолетът на Масар Ентърпрайсиз, който изпратиха да ме вземе от Париж, имаше повреда.
— Чух за това. Наредих друг самолет да замине, но вие вече бяхте отпътували с полета на Ер Африк.
— Имам впечатлението, че г-н Масар иска да ме види колкото се може по-бързо.
— Бяхте ли информиран от Бордо за възложената ви задача?
— Запознат съм, разбира се, с неприятните разследвания на ООН и НЮМА, но Бордо само инсинуира, че работата ми може да ме направи близък с генерал Казим и ще го предпазвам от намеса в операциите на Масар.
— Този идиот предизвика цялата проверка по замърсяването. Да се чудиш как световните медии не обелват и дума за това.
— Дали Хопър и неговия екип са мъртви?
— Възможно е да са. Те работят като роби в секретната златна мина на Масар в най-вътрешната част на Сахара.
— А хората от НЮМА?
— Те са заловени и изпратени в мините.
— Тогава вие и г-н Масар държите всичко под контрол.
— Това е причината, заради която г-н Масар ви извика. Да предотвратите повече провали от страна на Казим.
— За къде трябва да тръгна оттук? — попита Йерли.
— До форт Фуро за инструкции от самия Масар. Той е уредил едно представяне пред Казим, славолюбивия и ужасяващия малък човек, който изпитва респект пред разузнаването. Казим е луд по шпионските новели. Той ще приеме възможността да използва вашите услуги, без да знае, че вие ще докладвате всяко негово движение и действие на г-н Масар.
— Колко далече е форт Фуро?
— Два часа полет с хеликоптер. Хайде, ние ще вземем вашия багаж.
Както японците, които ръководят своя бизнес не купуват продукти, произведени от нациите на които продават, Масар също подтикваше френските инженери работници по монтажа да използват френско оборудване и транспорт. Френският хеликоптер „Екюрей“ беше близнак на другия, който Пит разби в река Нигер. Верен вече бе докарал багажа на Йерли и го качи на борда.
Когато той и неправещият впечатление турчин се разположиха в кожените кресла на хеликоптера, стюардът им поднесе ордьовър и шампанско.
— Малко прекаляваме, нали? — попита Йерли. — Винаги ли спускате килим за редовните посетители?
— Нареждания на г-н Масар — отговори смутено Верен. — Той пренебрегва американската практика да се предлагат безалкохолни напитки, бира и ядки. Настоява като французин да демонстрира изтънчен вкус, съобразен с френската култура, в зависимост от статуса на гостите.
Йерли вдигна чашата шампанско.
— За Ив Масар.
— За нашия бос! — каза Верен. — Дано никога не престава неговата щедрост към онези, които са лоялни.
Йерли свали чашата и я поднесе да му я напълнят.
— Някакво възражение за действията ви във форт Фуро от страна на екологичните специалисти?
— Почти никакви. Те приветстват нашия автоматичен, задвижван със слънчева енергия завод, но се страхуват до смърт от изгарянето на токсичните отпадъци открито в атмосферата, въпреки че сме в сърцето на пустинята.
Читать дальше