Клайв Къслър - Ударна вълна

Бяха толкова различни, макар и излезли от една утроба, помисли си той. Мейв беше сърдечна и жизнена, ярко сияние, от което бликаше живот. Той си я представи като опърничава сестра на приятел, която мие кола, облечена в тясна тениска и скъсени шорти, разкриващи момичешкия кръст и оформените й крака в най-благоприятна светлина. Беше се променила, откакто я видя за първи път. Говореше разпалено, подсилвайки думите си с отривисто и непринудено ръкомахане. И все пак държанието й изглеждаше някак странно — като че ли мислите й бяха някъде другаде и тя се намираше под влиянието на някакъв неопределим стрес.

Беше се пременила в къса червена полуофициална рокля, която прилепваше по тялото й, сякаш бе доушита по нея след обличането й. Отначало Пит помисли, че я е взела назаем от някоя от лаборантките на борда, по-дребна на ръст, но после си спомни, че когато тя се връщаше от „Полар Куин“ на „Айс Хънтър“ с лодката, заедно с Дирдри, багажът й бе натоварен в носовата част. Носеше обеци от жълти корали, които се съчетаваха с колието около голия й врат. Тя погледна към него и очите им се срещнаха — но само за миг. Беше почнала да разказва за домашното си динго в Австралия и бързо върна погледа си към слушателите си, сякаш не го бе познала.

Дирдри, от своя страна, излъчваше чувственост и изтънченост — черти, които не убягнаха от никой мъж в залата. Пит веднага си я представи излегната върху легло, покрито с копринени чаршафи, в прелъстителна поза. Единственият й недостатък беше властното й държане. Когато я откри на борда на „Полар Куин“, му се стори сдържана и уязвима. Но сега и тя се бе преобразила в студено и надменно същество. Долови също и неумолима суровост, която не бе забелязал преди.

Тя седеше на стола със съвършено изправен гръб и с царствена осанка, в тясна кафява рокля, която стигаше дискретно малко над коленете в копринени чорапи. На врата си бе сложила копринено шалче, което подчертаваше светлокафявите очи и медночервената й коса. Сякаш почувствала, че Пит я изучава, тя бавно се обърна и го погледна безизразно, после очите й станаха студени и преценяващи.

Пит се почувства като въвлечен в игра на желания. Дирдри нямаше намерение да мигне, дори докато поддържаше разговора с Демпси. Погледът й като че ли мина през Пит и не намирайки нищо интересно, се отмести към една картина на стената зад него. Кафявите очи, които се заковаха върху матовозелените, изобщо не трепнаха. Тя очевидно беше жена, която не отстъпваше пред мъжете, заключи Пит. Той започна бавно, много бавно да събира очите си. Комичната закачка разсея магията и вглъбеността на Дирдри. Тя вдигна надменно брадичка, пренебрегна маймунджилъците на Пит и отново насочи вниманието си към сътрапезниците в нейния край на масата.

Макар да изпитваше чувствено желание към Дирдри, Пит съзнаваше, че Мейв повече го привлича. Това може би се дължеше на очарователната й усмивка, разкриваща леко раздалечените в средата горни зъби, или на хубавата й, невероятно руса гъста коса, която падаше като водопад върху гърба и раменете й. Беше учуден от промяната в поведението й, откакто я срещна за първи път в снежната виелица на остров Сиймор. Долови, че Мейв бе изкусно водена за носа от Дирдри. Освен това за него, ако не и за другите, беше очевидно, че между тях не съществува никаква обич.

Пит се размисли над вековно стария избор, пред който се изправят двата пола. Жената често се разкъсва между господин „хубавеца“, който в крайна сметка ставаше баща на децата й, и някой смотаняк, олицетворяващ света на съмнителната романтика и приключенията. Мъжът, въпреки грешките си, понякога е принуден да избира между госпожица „благоразумна съседка“, която в крайна сметка ставаше майка на децата му, и сексбомбата, която не може да отлепи тялото си от него.

Пит не бе подложен на мъчително решение. Утре късно вечерта корабът щеше да влезе в док в чилийското пристанище Пунта Аренас на Тиера дел Фуего, откъдето Мейв и Дирдри щяха да отпътуват с редовен полет за Сантяго. Оттам можеха да вземат директен самолет за Австралия. Така че да остави въображението си да вилнее, рече си той наум, е чисто губене на време. Не смееше дори да се надява, че някой ден отново ще ги види.

Той свали ръка под масата и докосна сгънатото съобщение от факса в джоба на панталона си. Изгарящ от любопитство, бе се свързал със Сейнт Джулиан Пърлмутър — близък семеен приятел, който притежаваше най-богатата библиотека със сведения за круширали кораби. Известен с честите си приеми и чревоугодничество, Пърлмутър беше неразривно свързан с вашингтонските кръгове и знаеше къде лежат повечето останки от кораби. Пит се бе обадил по телефона на приятеля си и го бе помолил да провери миналото на двете сестри. След по-малко от час Пърлмутър му изпрати по факса кратка справка с обещание за по-големи подробности до два дни.