Клайв Къслър - Ударна вълна

От гледна точка на материалното им положение двете жени не се вписваха в общоприетите норми. Ако неженените мъже, а може би дори и някои женени знаеха, че бащата на Мейв и Дирдри — Артър Дорсет — беше шеф на диамантена империя, отстъпваща единствено на „Де Биърс“, и шестият най-богат мъж в света, те щяха да пренебрегнат всичките си задръжки и да поискат ръката на едната или другата дама.

Особено го порази онази част от справката, в която Пърлмутър споменаваше за търговския знак на Дорсет. Вместо да е общоизвестният диамант на някакъв фон, логотипът на Дорсет представлявал морски змей, виещ се във водата.

Дежурният офицер се приближи до Пит и му заговори тихо:

— Адмирал Сандекър е на сателитния телефон и иска да говори с вас.

— Благодаря, прехвърлете разговора в кабината ми.

Пит избута тихомълком стола си назад, стана и излезе от залата за хранене, без никой да го забележи, освен Джордино.

— Е, най-сетне — изсумтя Сандекър. — За това време можех да си напиша поредното изказване за пред конгресната комисия относно бюджета.

— Извинявайте, но присъствам на празненство.

Настъпи мълчание.

— Да не би да е празненство по случай освещаването на плавателен съд за научни изследвания на НЮМА?

— Прощално събиране в чест на жените, които спасихме от „Полар Куин“ — поясни Пит.

— Не ми се слуша за никакви съмнителни прояви. — Сандекър беше открит и отзивчив като всеки втори човек, но да обсъжда нещо извън научната процедура на борда на флотата си от научноизследователски кораби, не беше слабото му място.

Пит с огромно удоволствие се възползва от случая да подразни адмирала.

— Да не би да мислите, че правим оргия, сър?

— Както искаш, така го наречи. Само гледай екипажът да се държи мъжки. Не е нужно да попадаме по страниците на скандални долнопробни вестници.

— Мога ли да ви попитам за съществената част на обаждането ви, адмирале? — Сандекър никога не използваше телефона само за да се обади на някого и да го разчувства.

— Нужна ми е помощта на теб и Джордино тук, във Вашингтон, и то страшно бързо. Кога най-рано можете да отлетите от „Айс Хънтър“ за Пунта Аренас?

— Вертолетът ни е на крачка от нас — отвърна Пит. — Можем да потеглим до един час.

— Уредил съм на летището да ви чака военен реактивен самолет.

Сандекър не беше от хората, които оставяха тревата да поникне под краката им, помисли си Пит.

— В такъв случай двамата с Ал ще се видим с вас по някое време утре следобед.

— Имаме да обсъждаме много неща.

— Някакви нови разкрития?

— Един индонезийски товарен кораб е бил намерен край остров Хауланд с мъртъв екипаж.

— Дали труповете са показали същите симптоми като на тези от борда на „Полар Куин“?

— Никога няма да го узнаем — отвърна Сандекър. — Той се е взривил и е потънал заедно с абордажния екип, който се качил на борда за разследване.

— Това вече е неочакван обрат!

— Прибави към тази мистерия — продължи Сандекър — и една луксозна яхта във вид на китайска джонка, притежавана и управлявана от филмовия актьор Гарет Конвърс, която изчезнала в същия район.

— Армията му от почитатели ще скърбят, като научат, че е умрял по неизвестни причини.

— За загубата му вероятно ще се пише и предава от медиите много повече, отколкото за всички жертви от екскурзионния кораб — призна Сандекър.

— Как се възприе теорията ми за звуковите вълни? — попита Пит.

— Както се разбрахме, Йегър проучва всички данни в компютрите си. Ако има късмет, ще е събрал повече сведения, докато ти и Ал пристигнете тук. Трябва да ти кажа, че той и Руди Гън са на мнение, че май си на прав път.

— До скоро виждане, адмирале — рече Пит и затвори телефона. Остана неподвижен и загледа апарата с вярата в Бога, че са на вярна следа.

Чиниите бяха раздигнати и празненството в залата за хранене на кораба се огласяше от буен смях, когато всеки започна да се надпреварва да разказва дълги тъпи вицове. Както стана с Пит, надали някой забеляза и когато Джордино напусна тържеството. Капитан Демпси се включи във веселието на вечерта с много, много стар виц за богат фермер, който изпратил непрокопсания си син в колеж и го накарал да вземе със себе си домашното им куче Роувър. Тогава момчето решило да изнуди баща си за пари, като му казал, че са му нужни хиляда долара, тъй като учителят му го уверил, че можели да научат Роувър да чете, пише и говори. Когато Демпси стигна до кулминационната точка, всички се разсмяха повече от огромно облекчение, че вицът свърши, отколкото от хумора в него.