Клайв Къслър - Ударна вълна

— Проклет да бъдеш, който и да си ти! — процеди той гневно през зъби. — Върви по дяволите!

Трийсет и един дни по-късно Рамини Тантоа, местен жител на остров Купър от атолската верига Палмира, се събуди и както всяка сутрин тръгна да поплува в топлите води на източната лагуна. Не направил и две крачки по белия пясък пред малката си ергенска колиба, той с удивление видя пред себе си голяма китайска джонка, която незнайно как през нощта бе минала през канала на външните скали и сега бе заседнала по широчина на брега. Лявата й страна беше на сухо и зарита в пясъка, а другата бе обливана от леките вълни на лагуната.

Тантоа извика за поздрав, но никой не се появи на палубата, нито отвърна на поздрава му. Джонката изглеждаше безлюдна. Платната й бяха вдигнати и се издуваха от лекия бриз, а на знамето, което се вееше на кърмата, се виждаха звездите и райетата на Съединените щати. Полировката на тиковата облицовка блестеше, сякаш не е имала достатъчно време да потъмнее от слънцето. Докато заобикаляше полузаровения корпус, Тантоа чувстваше как нарисуваните очи на върха на носа й го следваха.

Накрая той отпусна нервите си и покатервайки се на огромното перо на кормилото, се прехвърли през бордовата ограда върху квартердека. Застана там напълно объркан. От носа до кърмата главната палуба беше пуста. Навсякъде цареше пълен ред — въжетата бяха навити и на местата си, такелажът подреден и в добро състояние. На палубата нямаше нищо разпиляно.

Тантоа слезе долу и тръгна предпазливо през вътрешността на джонката, очаквайки да открие трупове. С облекчение установи, че не се забелязват никакви признаци на смърт и безпорядък. На борда нямаше никой.

Не е възможно плавателен съд от Китай да измине половината от Тихия океан без екипаж, рече си Тантоа наум. Въображението му се изостри и започнаха да му се привиждат призраци. Яхта, управлявана от призрачен екипаж! Изплашен, той се втурна по стълбите към палубата и скочи през бордовата ограда върху топлия пясък. Трябва да съобщи за пострадалия съд в кметството на малкото село на остров Купър. Тантоа се затича по брега и едва когато се отдалечи на безопасно според него разстояние, се обърна през рамо, за да види дали някакво неописуемо страшилище не го следва.

Пясъкът около джонката беше пуст. Само всевиждащите очи на носа го гледаха злобно. Тантоа продължи тичешком към слънцето и повече не се обърна назад.

В атмосферата в салона за хранене на „Айс Хънтър“ се долавяше сдържано празнично настроение. Поводът беше прощална вечеря, дадена от екипажа и научните изследователи в чест на оцелелите от трагедията на „Полар Куин“. През последните три дни Рой ван Флийт и Мейв бяха работили ден и нощ, рамо до рамо, за да изследват останките на взетите за проби пингвини, тюлени и делфини и бяха изпълнили по няколко бележника с резултатите от наблюденията си.

Ван Флийт бе се влюбил в нея, но се въздържа да разкрие чувствата си — образът на хубавата му жена и трите им деца почти не излизаше от съзнанието му. Съжаляваше, че няма да продължи и занапред да работи с Мейв. Другите научни работници от лабораторията бяха единодушни, че двамата са отличен екип.

Главният готвач на „Айс Хънтър“ изрази гостоприемството си с невероятно вкусна вечеря, от която особено се отличаваха филетата от дълбоководна треска с гъби и винен сос. Капитан Демпси се правеше, че не вижда, когато виното започна да се лее. Единствено офицерите, които бяха на вахта, не можеха да пият — поне докато не им свършеше дежурството, после и те на свой ред се включваха в празненството.

Доктор Моуз Грийнбърг, шегобиецът на кораба, произнесе дълга реч, изпъстрена с банални игри на думи за всеки един на борда. Сигурно щеше да продължи с каламбурите си още цял час, ако Демпси не бе дал знак на готвача да поднесе торта, направена специално за случая. Тя имаше формата на континента Австралия, с глазура, изобразяваща по-известните му забележителности, между които Еърс Рок и пристанището на Сидни. Мейв се трогна дълбоко и сълзи овлажниха очите й.

В качеството си на капитан Демпси седеше на челното място на най-дългата маса, а двете жени в знак на уважение бяха настанени от двете му страни. На Пит пък, понеже беше директор на отдела за специални проекти в НЮМА, му бе определено мястото в срещуположния край на масата. Той се изключи от разговорите, които се водеха около него, и съсредоточи вниманието си върху двете сестри.