— Какви са били симптомите в началото на смущенията?
— За делфините и тюлените не мога да кажа — поясни Хънт. — Но диаграмата на хората беше последователна. Внезапен и силен световъртеж, неудържимо загубване на равновесие, повръщане, кризисна черепна болка и ненадейна конвулсия, продължила не повече от пет минути, като в резултат на всичко това се изпада в безсъзнание и накрая — смърт. Равносилно е на чудовищно силен удар.
— Можете ли да ми кажете какво е причинило тази травма?
Хънт замълча за миг.
— Без особено голяма точност.
Сандекър не обичаше уклончиви отговори.
— Направете най-дръзкото предположение.
— Тъй като ме притиснахте до стената, смея да твърдя, че вашите рибари, делфините и тюлените са издъхнали, след като са били изложени на изключително силен звук.
22 януари 2000 г.
Близо до остров Хауланд, Южен Тихи океан
За моряците, застанали край бордовите огради на „Ментауай“ — индонезийски товарен кораб, пътуващ от Хонолулу до следващото пристанище за престой — Джейапура в Нова Гвинея, гледката на нестабилния на вид плавателен съд насред океана им се струваше крайно необикновена, дори направо удивителна. Китайската джонка обаче плаваше спокойно върху еднометровите вълни, които прииждаха срещу носа й откъм изток. От нея се излъчваше великолепие — ярко оцветените й ветрила се издуваха от югозападния бриз, лакираните й дървени повърхности блестяха от лъчите на златистооранжевото изгряващо слънце. Две огромни очи, които се събираха, когато се погледнеха право отпред, бяха изрисувани върху върха на носовата част, за да я превеждат според вековното поверие през мъгла и бурно море.
„Цуши“, носеща името на последната китайска овдовяла императрица, беше вторият дом на холивудския актьор Гарет Конвърс, който макар и никога да не беше номиниран за Академичната награда, беше най-популярният касов герой на екшъни на сребърния екран. Джонката беше дълга двайсет и четири метра, широка шест метра и беше направена от горе до долу от кедрово и тиково дърво. Конвърс я бе оборудвал с всички удобства, необходими на екипажа, както и с най-съвременната навигационна техника. Не бе се поскъпил за нищо. Малко бяха яхтите, разкрасени тъй луксозно. Изявен авантюрист от рода на Ерол Флин, Конвърс бе тръгнал с „Цуши“ от Нюпорт Бийч на околосветско пътешествие и сега извършваше последния етап по Тихия океан, минавайки на петдесетина километра от остров Хауланд — отправната цел на Амелия Еърхарт 5 5 Американска авиаторка, първата жена, прелетяла самостоятелно целия Атлантически океан през 1932 година. Пет години по-късно, при опит да извърши обиколка на земното кълбо, изчезва някъде над Тихия океан. — Б.пр.
, преди да изчезне през 1937 година.
Когато двата плавателни съда бавно се разминаха по противоположни курсове, Конвърс поздрави търговския кораб по радиото.
— Привети от „Цуши“. Вие кой кораб сте?
Радистът на търговския кораб отвърна:
— Търговският кораб „Ментауай“ от Хонолулу. За къде пътувате?
— За остров Рождество, а оттам — за Калифорния.
— Желаем ви спокойно плаване.
— На вас също — отвърна Конвърс.
Капитанът на „Ментауай“ проследи с поглед отдалечаващата се зад тях джонка, после се обърна към първия си офицер.
— И през ума не ми е минавало, че ще срещна джонка да плава в толкова дълбоки води на Тихия океан.
Първият офицер, от китайски произход, кимна неодобрително.
— Като младеж бях член на екипаж на джонка. Поемаше се огромен риск при пътуване през места, където се развихряха тайфуни. Джонките не са пригодени за лошо време. Те плават доста плитко на повърхността и са склонни бясно да се клатушкат. Огромните пера на кормилото им се чупят лесно при бурно море.
— Значи тия са или много смели, или много луди, щом предизвикват съдбата — каза капитанът и обърна гръб на джонката, която ставаше все по-малка в далечината. — Лично аз се чувствам по-уютно върху стоманен корпус и сигурното туптене на двигателите под краката ми.
Осемнайсет минути след като товарният кораб и джонката се разминаха, американският контейнеровоз „Рио Гранде“, пътуващ за Сидни, Австралия, с товар от трактори и земеделски съоръжения, чу сигнал за помощ. Радиорубката се намираше непосредствено до просторния навигационен мостик и радистът трябваше само да се обърне, за да съобщи на втория офицер, който бе на ранната сутрешна вахта.
— Сър, получих сигнал за бедствие от индонезийския товарен кораб „Ментауай“.
Читать дальше