Клайв Къслър - Ударна вълна

— По дяволите! — не се сдържа Сандекър. — Нещо все пак ги е убило. Шкиперът е умрял в кормилната рубка с ръце, вкопчени в кормилото, а екипажът е издъхнал на палубата, докато е вдигал рибарските мрежи. Хората не умират току-така, без причина, особено здравеняци по на двайсет и трийсет години.

Йегър кимна в знак на съгласие.

— Може би търсим на погрешно място. Сигурно е нещо, което не сме взели под внимание.

Сандекър се загледа безцелно в дима от пурата си, който се извиваше спираловидно към облицования таван. Той рядко сваляше всичките си карти на масата — предпочиташе да ги разкрива бавно, една по една.

— Разговарях с Дърк преди съвещанието ни.

— Нещо ново оттам? — поинтересува се Гън.

— От биолозите на борда на „Айс Хънтър“ — нищо, но Дърк има теория, доста невероятна, както сам признава, но на никого от нас и през ума не ни е минавало подобно нещо.

— Ще ми се да я чуя — вметна Йегър.

— Дошъл е до заключението, че е вид замърсяване.

— Какъв вид замърсяване има предвид той, което на нас е убягнало?

Сандекър направи гримаса като снайперист, който се прицелва през оптическия си мерник.

— Шум — отвърна той бездушно.

— Шум — повтори Гън. — И какъв по-точно шум?

— Според него това може да са смъртоносни звукови вълни, които порят водата от дълбочина стотици, дори хиляди километри и когато излязат на повърхността, убиват всичко живо на определено разстояние. — Сандекър замълча и огледа подчинените си в очакване на реакцията им.

Йегър не беше язвителен човек, но сега наклони глава и се изсмя.

— Опасявам се, че добрият стар Пит пресушава прекалено често и прекалено бързо чашките със специалната си текила.

Колкото и странно да беше, по лицето на Гън обаче не се забелязваше и сянка на съмнение. Той се взря по-внимателно в прожектираното изображение на Тихия океан, после каза:

— Мисля, че Пит е на прав път.

Йегър присви очи.

— Наистина ли го мислиш?

— Да — отвърна убеден Гън. — Акустиката на разбунени подводни води също може да се окаже въпросният виновник.

— Радвам се да чуя още един глас в негова подкрепа — отбеляза Сандекър. — Отначало, след като Пит ми изложи теорията си, реших, че умът му е станал ленив от преумора. Но колкото повече премислях теорията му, толкова повече я намирах за вероятна.

— Говори се — рече Йегър, — че той собственоръчно предотвратил блъскането на „Полар Куин“ в скалите.

— Точно така — кимна Гън. — След като Ал го спуснал от вертолета, той извел кораба от опасното място.

— Да минем отново към въпроса с мъртвите рибари — прекъсна ги Сандекър, за да върне съвещанието към по-сериозен проблем. — Кога най-късно трябва да предадем телата им на властите на Аляска?

— До пет минути, след като те научат, че са при нас — отвърна Гън. — Матросите от бреговата охрана на катера, който е открил дрейфуващия кораб в залива Аляска, положително ще се разприказват още щом стъпят на дока на станцията им в Зодиак и слязат на брега.

— Дори и след като капитанът им е наредил да си мълчат? — попита Сандекър.

— Ние не сме във военно време, адмирале. Бреговата охрана е високо уважавана в северните води. На тях няма да им е приятно да участват в прикритие на хора, за чийто живот са отговорни. След една-две чашки в кръчмата „Юкон“ те ще съобщят новината на всекиго, който ги слуша.

Сандекър въздъхна.

— Сигурно си прав. Комендант Макинтайър не прие с охота да запази тайната. Едва когато получи пряка заповед от министъра на отбраната, той се подчини и върна труповете на научните изследователи на НЮМА.

Йегър хвърли многозначителен поглед към Сандекър.

— Чудно ми е, кой се е свързал с министъра на отбраната?

Сандекър се усмихна лукаво.

— След като му обясних сериозността на положението, той обеща пълната си подкрепа.

— Истински ад ще настане — пророкува Йегър, — когато местната рибарска гилдия и семействата на мъртвите рибари научат, че телата им са били открити и подложени на аутопсия седмица преди да са ги уведомили.

— Особено като разберат още — добави Гън, — че сме закарали труповете във Вашингтон за аутопсията.

— Доста рано дадохме храна на новинарите да внесат бъркотия с безумните си писания за това как цял екипаж, заедно с папагала им, били намерени мъртви на кораб при загадъчни обстоятелства. Тогава нямахме нужда от друга светкавична атака на необясним феномен, докато самите ние опипвахме в тъмнината.

Гън сви рамене.