Клайв Къслър - Ударна вълна

— Татко се грижи много добре за тях на частния ни остров. Дори ги въвежда в търговията с диаманти. Не унивай. Най-лошото, което може да им се случи, е да претърпят някоя злополука. Ти си запозната по-добре от който и да е другиго с рисковете, на които са изложени децата, когато си играят около минните галерии. Светлата страна в случая е, че ако поддържаш добри отношения със семейството си, един ден твоите момчета ще станат несметно богати и могъщи мъже.

— Като татко ли? — изкрещя от възмущение и ужас Мейв. — Предпочитам да умра. — Тя потисна изблика да убие сестра си и се отпусна тежко на един стол — съкрушена и победена.

— Но може и да се провалят — продължи Дирдри, злорадствайки над безпомощността на Мейв. — Позалъгвай няколко дни твоите приятели от НЮМА и си дръж устата затворена за това, което ти казах. После двете ще хванем самолет за вкъщи. — Тя тръгна към вратата и се обърна. — Мисля, че татко ще ти прости на драго сърце, стига да му поискаш прошка и да покажеш предаността си към семейството. — След тези думи Дирдри излезе на външната палуба и се загуби от поглед.

Адмирал Сандекър рядко използваше голямата заседателна зала. Запазваше я предимно при посещения на представители на конгреса и високоуважавани учени — от чужбина и от Америка. За вътрешни заседания на НЮМА предпочиташе една по-малка работна зала в съседство с кабинета му. Залата беше изключително удобна и се използваше единствено от него — служеше му като убежище, където провеждаше неофициални, но поверителни съвещания с директорите на НЮМА. Сандекър често я ползваше и като служебна трапезария, в която той и директорите му се отпускаха в меките кожени столове, разположени около триметрова заседателна маса, изработена от част от дървен корпус на шхуна, извадена от дъното на езерото Ери. Масата стоеше здраво върху дебел тюркоазен килим пред камина с полица във викториански стил.

За разлика от другите съвременно проектирани и обзаведени кабинети в сградата на главната квартира на НЮМА, чиито високи стени бяха от оцветено в зелено стъкло, тази зала бе сякаш пренесена от старинен лондонски мъжки клуб. Четирите стени и таванът бяха богато облицовани с лъскаво тиково дърво, а за украса служеха картини в пищни рамки, изобразяващи сражения на американския военноморски флот.

Имаше една картина, която с красиви подробности възпроизвеждаше епичната битка между Джон Пол Джоунс на борда на зле въоръжения „Боном Ричард“ и новата британска 50-оръдейна фрегата „Серапис“. На друга до нея се виждаше как внушителната американска фрегата „Конститюшън“ потрошава мачтите на британската фрегата „Джейва“. Рисунката на отсрещната стена показваше бавното изтегляне на броненосците от Втората световна война „Монитор“ и „Вирджиния“, известен повече под името „Меримак“. Една до друга бяха поставени картината с разгромяването на испанския флот в Манилския залив от командващия ескадрата Дюй и тази на излитането на пикиращите бомбардировачи от авионосеца „Ентърпрайз“, за да бомбардират японския флот по време на битката край Мидуей. Единствено картината над камината не изобразяваше морско сражение. Тя представляваше портрет на Сандекър във всекидневна униформа, преди да бъде повишен и върнат на сушата. Под нея, в стъклена витрина, бе поставен модел на последния плавателен съд, командван от него — ракетния крайцер „Тъксън“.

След пенсионирането на Сандекър един от бившите президенти на Съединените щати му предложи да организира и основе финансирана от правителството агенция за изследване на морските води. Започвайки от един склад, взет под наем, с екип не повече от десетина души, включително Пит и Джордино, Сандекър превърна НЮМА в огромна организация, която стана обект на завист сред океанографските институти в цял свят, с персонал от две хиляди служители и огромен бюджет, който рядко биваше оспорван и почти винаги бе приеман от Конгреса.

Сандекър се преборваше страстно с напредващата си възраст. Сега, прехвърлил шейсетте си години, той все още беше конте в добро здраве, тичаше, вдигаше тежести и правеше всякакъв вид гимнастика до изпотяване и учестено сърцебиене. Резултатът от усилените тренировки и питателната диета видимо личеше в стегнатия му и изряден външен вид. Той беше малко под общоприетия среден ръст, огнената му рижава коса бе все още гъста, ниско подстригана, гладко сресана на път, с малък перчем към лявата страна. Опънатото му тясно лице бе подчертано от проницателни очи с лешников цвят и брадичка в стил Вандайк, рижа като косата му.