Клайв Къслър - Ударна вълна

— Оказа се, че не друг, а ние сме яли кокоши крак. Бедствието на „Полар Куин“ вече не е тайна. Още утре то ще бъде водещата новина по всички телевизионни програми в света.

Сандекър кимна към Йегър.

— Хирам, разрови се в библиотеката си и извади всички възможни данни, свързани с подводните акустики. Изнамери всички опити, промишлени или военни, правени със звукови вълни с голяма енергия, минаващи през вода, какво ги поражда и последиците им върху хората и подводните бозайници.

— Веднага се заемам с това — увери го Йегър.

Гън и Йегър станаха от столовете си и напуснаха заседателната зала. Сандекър остана отпуснат на мястото си и продължи да пуши пурата си. Погледът му се местеше от една морска битка на друга след кратко задържане върху всяка. После той затвори плътно очи, за да събере мислите си.

Неяснотата на дилемата беше това, което забулваше съзнанието му. След малко отвори очи и се загледа в компютърно генерираната морска карта на Тихия океан.

— Къде ли ще бъде следващият удар? — запита се той гласно в празната зала. — И кого ли ще порази?

Полковник Лий Хънт седеше зад бюрото в кабинета си на приземния етаж — не му допадаха по-официалните административни кабинети на по-горните етажи на „Уолтър Рийд“ — и съзерцаваше бутилка „Къти Сарк“. През прозореца се виждаше как тъмнината се настанява над окръг Колумбия. Уличното осветление бе запалено и върховото автомобилно движение започваше да оредява. Аутопсиите на петимата рибари, извадени от студените води на северозападния район, бяха приключили и той се готвеше да се прибира у дома при котарака си. Двоумеше се дали да си пийне, или да проведе един последен телефонен разговор, преди да си тръгне. Реши да направи и двете едновременно.

Той набра номера на телефона с едната ръка, а с другата си наля уиски в чаша за кафе. След две позвънявания се обади рязък глас.

— Полковник Хънт, надявам се да сте вие.

— Аз съм — отвърна Хънт. — Как разбрахте?

— Имах някакво предчувствие, че всеки момент ще позвъните.

— Винаги е удоволствие да се разговаря с представител на военновъздушните сили — рече вежливо Хънт.

— Какво можете да ми кажете?

— Преди всичко, сигурен ли сте, че труповете са били намерени в рибарски кораб насред морето?

— Точно така.

— Както и двата делфина и тюлените, които ни изпратихте?

— Къде другаде очаквахте да ги намерим?

— Досега не бях правил аутопсични изследвания на морски обитатели.

— Под кожата си хората, делфините и тюлените са бозайници.

— Попаднали сте на много любопитен случай, уважаеми адмирале.

— От какво са умрели?

Хънт замълча, за да преполови чашата си.

— От клинична гледна точка смъртта е била причинена от разрушаване на веригата от слухови костици на средното ухо, която се състои от малеус, инкус и стапес, наричани, както може би си спомняте от гимназията в час по физиология — чукче, наковалня и стреме. Долната част на стремето също бе пукната. Това е причинило омаломощаващ световъртеж и изключително силен тинитус — бучене в ушите, вследствие на което се е стигнало до разкъсване на предната долна артерия на малкия мозък, а то пък е довело до хеморагия в предната и средната краниална кухина в основата на черепа.

— Можете ли да ми обясните всичко това на прост английски език?

— Познат ли ви е терминът „инфракция“? — попита Хънт.

— Звучи ми като жаргон.

— Инфракция — това е чепка мъртви клетки в човешките органи или в тъканта, получена в резултат на запушване, като въздушен мехур например, което спира кръвообращението.

— В коя точно част на телата е станало това? — попита Сандекър.

— Получило се е подуване на малкия мозък със свиване на продълговатия мозък. Открих също така, че вестибуларният лабиринт…

— Не се ли повтаряте?

— Освен че е свързан с другите кухини на тялото, „вестибулара“ има връзка и с централната кухина на костния лабиринт на ухото.

— Моля, продължете.

— Вестибуларният лабиринт се оказа засегнат от силно разместване. Може да се сравни с падане в дълбока вода, където хидравличният натиск на въздуха перфорира тъпанчевата ципа, когато водата нахлуе във външния ушен канал.

— Как стигнахте до това заключение?

— Прилагайки стандартен протокол на изследването си, използвах изобразяване на магнитен резонанс и компютърна томография — диагностична техника, използваща рентгенови снимки, които отстраняват сенките на структурите пред и зад изследваната част. Оценката включва също така и хематологични и серологични проучвания, както и лумбално спукване.