Единственият порок на Сандекър бяха пурите. Той изпушваше по десет внушително големи пури на ден, подбрани и навити специално по негов вкус.
Сандекър влезе в заседателната зала сред облак дим като вълшебник, който се материализира на обгърната в мъгла сцена. Запъти се към председателското място на масата и се усмихна любезно на двамата мъже, седнали отляво и отдясно на неговия стол.
— Извинете, че ви задържах до толкова късно, господа, но нямаше да ви карам да останете след работно време, ако не беше толкова важно.
Хирам Йегър, завеждащ компютърната мрежа на НЮМА и надзорник на библиотеката с най-обстойни данни за морските науки в света, наклони стола си назад и кимна към Сандекър.
Предстоеше ли да се разреши някакъв въпрос, Сандекър винаги започваше с Йегър. Неизменно облечен с работен комбинезон и с вързана на опашка коса, Йегър живееше с жена си и дъщерите си в шикозен район на столицата и караше нестандартно беемве.
— Трябваше да избирам: или да откликна на молбата ви — рече той с лек блясък в очите, — или да заведа жена си на балет.
— И в двата случая си загубил — засмя се Руди Гън, изпълнителен директор на НЮМА и втори в ръководното тяло. Ако за Сандекър Дърк Пит беше посредник номер едно в уреждането на всякакви спорове, то Гън бе неговият организационен чудодеец. Слаб, с тесни ханш и рамене, комичен, но интелигентен, Гън носеше очила с дебели стъкла в рогови рамки, през които очите му наподобяваха тези на кукумявка, дебнеща някоя полска мишка да притича под дървото й.
Сандекър седна на кожения стол, изтръска пепелта от пурата си в чинийка от черупка на морски охлюв и разгърна върху масата морска карта на Уедел море и Антарктическия полуостров. После потупа с пръст отбелязания на нея кръг, изпълнен с няколко малки червени кръстчета, обозначени с цифри.
— Господа, запознати сте с трагичното положение в Уедел море, последния от поредицата смъртоносни обекти. Кръстчето номер едно показва мястото, където „Айс Хънтър“ е открил мъртвите делфини. Номер две — унищожените тюлени край остров Южен Оркни. Номер три е остров Сиймор, обектът на масовата гибел на мъже, жени, пингвини и тюлени. И номер четири — предполагаемото местоположение на „Полар Куин“ в момента, когато се е разразило бедствието.
Йегър огледа периметрите на кръгчето.
— Струва ми се, че диаметърът му е около деветдесет километра.
— Лоша работа — обади се Гън и дълбока гънка набразди челото му. — Това е два пъти обхвата на последната смъртоносна зона в близост до остров Черикоф край Алеутските острови.
— Броят на загиналите от това бедствие е над три хиляди тюлена и петима рибари — отбеляза Сандекър.
Той взе от масата малък уред за дистанционно управление, насочи го към неголямо табло, закачено на най-отдалечената стена, и натисна един от бутоните. От тавана бавно започна да се спуска голям екран. Адмиралът натисна друг бутон и на триизмерния холограф се появи компютърно генерирана карта на Тихия океан. На нея като неонови светнаха сини сфери, създаващи впечатлението за проекция извън екрана, които характеризираха живи риби и морски бозайници, пръснати на различни места. Сферата над остров Сиймор край Антарктическия полуостров, както и една друга, близо до Аляска, включваха човешки фигури.
— Допреди три дни — продължи Сандекър — всички зони, за които бе съобщено, се намираха в Тихия океан. Сега, с водите около остров Сиймор, имаме още една — в Северния Атлантически океан.
— Това прави осем случая на неизвестна епидемия за последните четири месеца — каза Гън. — Проявите й като че ли се увеличават.
Сандекър огледа пурата си.
— И нито една не води към източника му.
— Аз съм по-объркан — намеси се Йегър, вдигайки безпомощно ръце. — Опитах сто различни компютърно генерирани проекции. Нито една не се доближи до отговора на загадката. Никое от известните заболявания или химически замърсявания не може да измине хиляди километри, да изникне от синевата и да унищожи всяка жива твар в определен район, после да изчезне, без да остави и следа.
— Натоварил съм трийсет изследователи да работят по въпроса — каза Гън — и те тепърва ще трябва да си блъскат главите над улика, водеща към източника.
— Патолозите откриха ли нещо в петимата рибари, намерени мъртви на кораба им край остров Черикоф от бреговата охрана? — попита Сандекър.
— Първоначалната аутопсия не показа никакво увреждане на тъканта вследствие на отрова, било тя вдишана или погълната, нито скоротечно заболяване, познато в медицинската наука. Веднага щом полковник Хънт от Военния медицински център „Уолтър Рийд“ приключи доклада си, ще му кажа да ви се обади.
Читать дальше