Клайв Къслър - Ударна вълна

Мейв остави бутилката и чашите върху писалището и съсредоточи поглед в личните вещи, разхвърляни небрежно сред купища документи и една морска карта. Надзърна крадешком в един портфейл от волска кожа, издут от различни кредитни карти, служебни и членски карти, два празни лични чека и 123 долара в брой. Странно, мина й през ума, че няма никакви снимки. Тя върна портфейла на мястото му и огледа другите вещи, разхвърляни върху писалището. Сред тях имаше износен водолазен часовник „Докса“ с жълт циферблат и масивна верижка от неръждаема стомана и връзка ключове от къща и кола. Това беше всичко.

Съвсем недостатъчно, за да вникне в същността на мъжа, който ги притежава, помисли си тя. В живота й бе имало и други мъже, които идваха и си отиваха — едни по нейно желание, други по тяхно. Но всички бяха оставили по нещо от себе си. А този мъж тук като че ли вървеше по самотна пътека, без да оставя никаква следа.

Тя прекрачи прага на спалните помещения. Огледалото над мивката в банята беше замъглено от пара — признак, че обитателят току-що се е къпал. Ноздрите й доловиха лек аромат на мъжки одеколон за след бръснене и през стомаха й премина лека тръпка.

— Господин Пит! — извика тя отново, но не високо. — Тук ли сте?

Тогава видя тялото, изтегнато с цялата си дължина на леглото, с ръце, отпуснати напреки гърдите като на мъртвец в ковчег. Тя изпусна въздишка на облекчение, когато забеляза, че слабините му са покрити с хавлиена кърпа.

— Извинете — рече тихо Мейв. — Простете ми, че ви безпокоя.

Пит продължаваше да спи, без да помръдва.

Тя го огледа от главата до петите. Черната маса от къдрава коса още беше мокра и разчорлена. Гъстите му, леко рунтави вежди почти се сключваха над правия нос. Мейв предположи, че е на възраст около четирийсет години, макар да изглеждаше по-стар поради грубите черти на лицето, потъмнялата и обветрена кожа и ясно очертаната и волева челюст. Малките бръчици около очите и устата, извити нагоре, му придаваха вид на човек, който е непрекъснато усмихнат. Това беше изразително лице, лице, което привлича жените. Цялата му външност говореше, че е от типа мъже, преживели и много хубави, и много тежки моменти, но никога не отстъпвал пред предизвикателствата, които му е подхвърлял животът.

Останалата част от тялото му беше стегната и гладка, с изключение на тъмната ивица косми на гърдите. Раменете бяха широки, коремът плосък, ханшът тесен. Мускулите на ръцете и краката бяха ясно изразени, без да са набити и силно изпъкнали. Тялото не изглеждаше едро, а по-скоро жилаво, дори слабо и източено. Личеше, че е напрегнато, сякаш в него имаше пружина, очакваща момент да се размотае. Накрая Мейв забеляза и белезите. Не можа да разбере от какво са получени.

Той като че ли не се вместваше в калъпа, от който бяха излезли другите мъже, които Мейв познаваше. В действителност тя не беше обичала никого от тях; беше спала с тях повече от любопитство и бунт срещу баща си, отколкото от силно желание. Дори когато забременя от бившия си съученик, тя отказа да абортира напук на баща си и износи докрай двете си момченца близнаци.

Сега, докато оглеждаше спящия мъж в леглото, тя изпитваше необяснимо удоволствие и сила да съзерцава голотата му. После повдигна долния край на кърпата, подсмихна се лукаво и пак го пусна. Установи, че Пит е безкрайно привлекателен и го пожела, да, страстно и най-безсрамно го пожела.

— Явно виждаш нещо, което ти харесва, сестрице — долетя зад гърба й тих, дрезгав глас.

Раздразнена, Мейв се обърна рязко на пети и видя Дирдри, която бе се облегнала нехайно на вратата и пушеше цигара.

— Какво правиш тук? — попита я шепнешком.

— Предпазвам те да не налапаш по-голям залък, отколкото можеш да сдъвчеш.

— Много остроумно! — С майчинска грижовност Мейв издърпа нагоре завивките върху Пит и подпъхна краищата им под матрака. После се обърна и грубо избута Дирдри в антрето, преди да затвори внимателно вратата на спалнята. — Защо ме следиш? Защо не се върна в Австралия с другите пътници?

— И аз можех да те попитам същото, скъпа сестричке.

— Изследователите на кораба ме помолиха да опиша писмено какво съм изпитвала по време на смъртоносното бедствие.

— А пък аз останах, защото си помислих, че можем да се прегърнем и помирим — рече Дирдри и дръпна от цигарата си.

— Навремето щях да ти повярвам, но не и сега.

— Признавам, че тогава беше друго.

— Как успя да ми се изплъзваш от поглед през всичките седмици, докато пътувахме по море?