Клайв Къслър - Ударна вълна

— Простете, адмирале, но мислите ми не са в ред.

— Като че ли бродиш в мъгла. Веднага щом Демпси изпрати екипаж на борда, прехвърли се на „Айс Хънтър“ и легни да поспиш.

— Благодаря ви, че проявявате разбиране.

— Просто преценявам положението. Ще разговаряме по-късно.

Чу се прещракване и гласът на адмирал Сандекър изчезна.

Дирдри Дорсет излезе на крилото на мостика и замаха силно с ръце, когато разпозна стоящата до бордовата ограда на „Айс Хънтър“ Мейв Флечър. Облекчена от мъчителната мисъл, че е единствената жива на кораб, пълен с трупове, тя прихна в странен, безчувствен буен смях и гласът й прокънтя в пространството между двата кораба, когато се провикна:

— Мейв!

Мейв вдигна поглед над водата и огледа палубите на туристическия кораб, за да открие жената, чието име назова. Накрая очите й се заковаха върху фигурата, махаща с ръце от крилото на капитанския мостик. Близо половин минута тя гледаше, онемяла от почуда. После, когато разпозна Дирдри, лицето й доби израз на човек, който върви нощем през гробище и изведнъж усеща потупване по рамото.

— Дирдри? — извика тя смаяна.

— Така ли поздравяваш близък човек, върнал се от мъртвите?

— Ти… тук… жива?!

— О, Мейв, да знаеш само колко се радвам, че и ти си жива.

— Аз също съм изумена, че те виждам — рече Мейв, идвайки бавно на себе си.

— Пострада ли, докато беше на брега? — попита Дирдри, сякаш бе наистина загрижена.

— Леко премръзване, нищо повече. — Мейв посочи с ръка моряците от „Айс Хънтър“, които се спускаха в голяма моторна лодка. — Ще сляза с тях и ще те посрещна на подвижното мостче на кораба.

— Чакам те. — Дирдри се подсмихна и се прибра в кормилната рубка, където Пит говореше по радиото с Демпси. Той й кимна и се усмихна, преди да приключи разговора си.

— Демпси ми каза, че Мейв е тръгнала насам.

Дирдри потвърди с глава и допълни:

— Изненада се, като ме видя.

— Какво щастливо съвпадение две приятелки да се окажат единствените живи от целия екипаж — каза Пит и за първи път забеляза, че Дирдри е висока почти колкото него.

Дирдри сви рамене.

— Едва ли можем да бъдем наречени приятелки.

Той погледна с любопитство кафявите очи, които блестяха от нахлуващите през предния прозорец слънчеви лъчи.

— Да не би да не се понасяте?

— Въпрос на взаимна неприязън, господин Пит — отвърна тя с делови тон. — Видите ли, независимо от различните ни фамилни имена, Мейв Флечър и аз сме сестри.

Морето беше напълно спокойно, когато „Айс Хънтър“, влачен от „Полар Куин“, напусна закътания подслон на залива Дузе и хвърли котва недалеч от брега, където се намираше английската изследователска станция. От мостика си Демпси нареди на малобройния екипаж на борда на туристическия кораб да го вържат на такова разстояние, че и двата кораба да могат да се поклащат на котвите си без опасност да се блъснат.

Пит не се подчини на заповедта на Сандекър да поспи малко — все още беше буден и едва се държеше на краката си. Трябваше да се погрижи за още сто и едно неща, след като предаде „Полар Куин“ в ръцете на екипажа на Демпси. Първо настани Дирдри Дорсет в лодката при Мейв и прати двете на борда на „Айс Хънтър“. После посвети по-голямата част от слънчевата нощ в основно претърсване на кораба и откри още трупове, които не бе видял при бързия първоначален оглед. Изключи отоплението на кораба, за да предпази труповете от по-нататъшно разлагане и едва когато „Полар Куин“ беше благополучно закотвен в закрилящата прегръдка на залива, той предаде командването и се качи обратно на изследователския кораб на НЮМА. Джордино и Демпси го чакаха в кормилната рубка, за да го приветстват и изразят поздравленията си. Джордино забеляза изтощения му вид и побърза да му налее чаша чай от чайника, чиято запарка се поддържаше гореща през цялото време. Пит я пое с благодарност, отпи от димящата течност и се загледа над ръба на чашата в малкия плавателен съд с извънбордов мотор, който боботеше в посока към кораба.

Малко преди лапите на котвата на „Айс Хънтър“ да се вкопчат в дъното, представители на „Рупърт & Сондърс“ слязоха от самолета си и се качиха на борда на един „Зодиак“. Само след няколко минути те вече изкачваха спуснатото подвижно мостче на кораба и продължиха нагоре към капитанския мостик, където ги чакаха Пит, Демпси и Джордино. Единият от мъжете взимаше по три стъпала наведнъж и рязко спря пред тримата, оглеждайки ги един по един. Беше едър, червендалест и усмихнат до уши.