Клайв Къслър - Ударна вълна

— Не, само две пътнички и един моряк — отвърна Пит. — Госпожица Флечър и останалите са живи и здрави.

За една кратка минута лицето й смени няколко изражения, достойни за гордостта на всяка актриса от „Бродуей“. Шокът бе последван от гняв, който постепенно премина в радост. Очите й светнаха и тя видимо се отпусна.

— Слава богу, че Мейв е добре.

През прозорците на общия салон влизаха слънчеви лъчи и осветяваха косата й, която падаше свободно до раменете и Пит долавяше парфюма й. Той забеляза странна промяна в настроението й. Жената не беше съвсем млада — в началото на трийсетте си години, но излъчваше увереност и силни вътрешни качества. Освен това той изпита смущаващо желание към нея, което го ядоса. Не сега, рече си той, и не при тези обстоятелства. И извърна глава, за да прикрие отнесения израз на лицето си.

— Защо?… — заговори тя, обхващайки с жест на ръката салона. — Защо трябваше всички да умрат?

Той погледна към осмината приятели, които са празнували особено важен момент, преди животът им да е бил отнет по такъв жесток начин.

— Не съм напълно сигурен — отвърна Пит със сериозен глас, изпълнен с гняв и съжаление, — но мисля, че подозирам нещо.

Пит се преборваше с умората, когато „Айс Хънтър“ изчезна от екрана на локатора и извиси корпус откъм дясната носова част. След като претърси „Полар Куин“ и за други оцелели — което се оказа загубена кауза — той си позволи да подремне малко, а Дирдри остана на пост, в готовност да го събуди, ако възникнеше опасност корабът да налети на някой безобиден траулер, тръгнал на риболов в полярните води. Някои хора се чувстват бодри след кратка дрямка. Но не и Пит. Двайсетте минути в страната на сънищата не бяха достатъчни, за да възстановят тялото и съзнанието му след двайсет и четирите часа стрес и умора. Той се чувстваше по-зле отпреди. Беше вече поостарял, за да скача от вертолет и да се преборва с бурно море, размисли се той. На двайсет години имаше достатъчно сили и можеше с един отскок да прескача високи сгради, а на трийсет — едва ли не само няколко едноетажни къщи. Колко ли време мина оттогава? Имайки предвид отслабналите си мускули и болките в ставите, положително е било преди осемдесет-деветдесет години.

Отдавна работеше за Националната агенция за подводни и морски проучвания и за адмирал Сандекър. Време беше да се прехвърли на друга работа — не толкова изтощителна и с по-кратко работно време. Например да плете шапки от палмови листа на някой таитянски плаж или да се захване с нещо, което стимулира умствената дейност — да стане например амбулантен търговец на противозачатъчни средства. Той отпъди глупавите мисли, породени от умората, и включи автоматичната командна система на „СТОП МАШИНИ“.

След като се свърза по радиото с Демпси на борда на „Айс Хънтър“ и му съобщи, че е изключил двигателите и поиска да изпрати екипаж на туристическия кораб, който да поеме управлението му, Пит вдигна телефонната слушалка и набра номера на Сандекър по сателитната линия, за да му предаде последните сведения за положението.

Телефонистката в главната квартира на НЮМА го свърза със Сандекър по частния му телефон. Макар че ги делеше разстояние една трета от земното кълбо, часовият пояс на местоположението на Пит в Антарктида беше само с един час напред спрямо Вашингтон, където се намираше Сандекър.

— Добър вечер, адмирале.

— Най-после да чуя и теб самия.

— Ужасни неща се случиха.

— Трябваше да науча от втора ръка — от Демпси — как двамата с Джордино сте открили и спасили екскурзионния кораб.

— С удоволствие ще допълня разказа с всички подробности.

— Срещна ли се с „Айс Хънтър“? — Сандекър се скъпеше на поздравленията.

— Да, сър. Капитан Демпси е само на няколкостотин метра от десния ми борд. Изпраща ми лодка със спасителен екип, който да вземе единствения оцелял пътник.

— Колко са жертвите? — попита Сандекър.

— След първоначалното претърсване на кораба открих само петима от екипажа. Според списъка на пътниците в канцеларията на помощник-капитана и списъка на екипажа в каютата на първия офицер имаме двайсет пътника и двама от екипажа, които са все още сред живите, от общо 202 души.

— Значи мъртвите са 180.

— Доколкото мога да смятам, толкова са.

— Тъй като корабът е техен, австралийското правителство предприема мащабно разследване на трагедията. Недалеч на югозапад от твоето местоположение, край залива Дузе, се намира британска изследователска станция с летище. Наредих на капитан Демпси да се придвижи дотам и да свали оцелелите на брега. Собствениците на туристическата линия „Рупърт & Сондърс“ наеха чартърен реактивен самолет на „Куонтас“, за да ги закарат в Сидни.