Клайв Къслър - Ударна вълна

Пит се облегна на парапета на крилото на мостика и изведнъж се почувства изтощен. Точно тогава усети болка в дясното си бедро. Спомни си, че се бе ударил в стълба на една лампа, когато го заля огромната вълна. Не можеше да види през водолазния си костюм, но беше сигурен, че на кожата му ще се образува ясно очертана синина.

Едва след като настрои навигационната система на прав курс на юг към Уедел море, той се обърна и погледна грамадата от скали, които се издигаха над морето като назъбена черна колона. Студеното лице на бездната имаше зъл вид, сякаш кипеше от ярост, че са й измъкнали плячката. С отдалечаването на „Полар Куин“ голият остров постепенно се смали и заприлича на неголяма купчина от разядени от морето камъни.

Пит погледна нагоре към тюркоазния хеликоптер, който кръжеше над кормилната рубка.

— Как си с горивото? — попита той Джордино.

— Имам достатъчно, за да стигна до „Айс Хънтър“ и да ми остане някой и друг литър — отвърна Джордино.

— Ами тогава продължавай натам.

— Отхвърлял ли си някога мисълта, че ако се качиш на изоставен кораб и го закараш до най-близкото пристанище, ще спечелиш няколко милиончета от застрахователите по договор за спасителна операция?

Пит се разсмя.

— Ти наистина ли вярваш, че адмирал Сандекър и правителството на Съединените щати ще допуснат един беден, но честен бюрократ да плати, без да вдигнат олелия до небето?

— Вероятно не. Мога ли да направя нещо за теб?

— Просто съобщи на Демпси местоположението ми и му кажи, че ще го пресрещна там, където той предложи.

— До скоро виждане — приключи разговора Джордино.

Той се изкуши да се пошегува с Пит, че целият кораб е на негово разположение, но сериозността на положението го възпря. Не може да си весел, когато знаеш, че си единственият жив на кораб с мъртъвци. Не завидя нито за секунда на Пит, когато направи завой с вертолета и го насочи по посока към „Айс Хънтър“.

Пит свали скафандъра си и проследи с поглед тюркоазната машина, която се отдалечаваше ниско над синьото леденостудено море, докато тя се превърна в точка върху златистосиния хоризонт. Краткотрайно чувство на самота премина през него, когато огледа празния кораб. Нямаше представа колко дълго остана загледан в лишените от живот палуби. Стоеше като закован, с изпразнено съзнание.

Пит чакаше да чуе някакъв друг звук освен плясъка на вълните в носовата част и ритмичното тупкане на двигателите. Може би чакаше да чуе звук, който да издаде присъствието на хора, гласове или смях. Може би чакаше да зърне някакво движение от нещо по-различно от веещите се от лекия вятър корабни знаменца. Най-вероятно бе пленен от лошото предчувствие за онова, което щеше да открие. Гледката в аржентинската научноизследователска станция започваше вече да се повтаря и тук. Мъртвите пътници и екипажът, мокри до кости и пръснати на горните палуби, подсказваха ясно какво очаква да види в офицерските жилищни помещения и самостоятелните пътнически кабини под тях.

Най-накрая той се опомни и влезе в кормилната рубка. Превключи двигателите на малка скорост и определи приблизителен курс към пресечна точка с „Айс Хънтър“. После подаде координатите на навигационния компютър и включи автоматичната командна система, свързвайки я с радиолокатора, така че сам да направлява пътя на кораба покрай всеки айсберг. След като се увери, че плавателният съд е вече в безопасност, Пит излезе от кормилната рубка.

Няколко от труповете на външните палуби бяха на моряци, умрели по време на поддръжката на кораба. Двама бяха застигнати от смъртта, докато са боядисвали отвесните прегради, а останалите са преглеждали спасителните лодки. Телата на осем пътника подсказваха, че до мига, в който са били поразени, те са се наслаждавали на непокварената брегова ивица. Пит слезе по една стълба и надникна в медицинския блок. И в него, и в здравния пункт нямаше никой. Той продължи надолу по застланото с килим стълбище към лодъчната палуба, където се намираха шестте апартамента на кораба. Всички бяха празни с изключение на един, където лежеше възрастна жена и изглеждаше заспала. Той допря пръсти до врата й. Беше студен като лед. Пит излезе оттам и се упъти към палубата с общия салон.

Имаше чувството, че е древният мореплавател на кораб с призраци. Липсваше само албатрос, кацнал на рамото му. Генераторите продължаваха да произвеждат ток и топлина, наоколо цареше пълен ред, всяко нещо беше на мястото си. Отопленият кораб му подейства добре след залялата го ледена вода на крилото на мостика. С лека изненада установи, че бе добил имунитет към мъртвите тела. Вече не си правеше труда да ги оглежда внимателно, за да провери дали има искрица живот в тях. Беше наясно с трагичната истина.