Клайв Къслър - Ударна вълна

— Можеш ли да пуснеш котвите? — долетя гласът на Джордино.

— Лесно е да се каже! — раздразнен отвърна Пит. — Освен това тук няма равно дъно. Вероятно стените на острова се спускат почти под прав ъгъл на дълбочина хиляда фатома. Скалата е толкова гладка, че лапите на котвите едва ли ще могат да се забият и захапят някъде.

От един поглед Пит разбра защо корабът в продължение на близо двеста километра поддържа прав курс и чак след това започва кръгово движение наляво. Златен медал на верижка се бе измъкнал изпод яката на дебелата куртка на капитана и висеше над командното табло. Всеки щурм на вятъра го разклащаше и в края на всеки замах той се удряше в един от коляновите лостове, които контролираха движението на кораба — част от електронна система, използвана от почти всички корабоводители на съвременни плавателни съдове при навлизане в пристанище. Накрая медалът бе ударил направляващия лост до полуляво положение и бе насочил „Полар Куин“ да се движи в спираловидни кръгове, приближаващи го все повече към Опасните острови.

Пит вдигна медала и разгледа надписа и лика на мъж, гравирани от едната страна. Това беше Свети Франсис от Паола — светецът закрилник на моряците и навигаторите. Свети Франсис се почиташе заради чудесата си при спасяването на моряци от гибел в морето. Жалко, че Свети Франсис не бе успял да спаси капитана, помисли си Пит, но все още имаше шанс да спаси кораба.

Ако не беше навременната поява на Пит — най-естественото от събитията — и необикновеното обстоятелство, че едно парченце метал се удряше в малък лост, хиляда и петстотин тонният кораб с всичките му пътници и екипажа, живи или мъртви, щеше да се разбие в непоклатимата скала и да потъне в леденото и безстрастно море.

— Не е лошо да побързаш — разнесе се тревожният глас на Джордино в наушните слушалки.

Пит се наруга, задето се бе застоял и хвърли бърз поглед, изпълнен със страхопочитание пред зловещите каменни стени, които като че ли се извисяваха до безкрайност към небето. Бяха толкова гладки и равни от вековното въздействие на вълните — сякаш гигантска ръка бе търкала повърхността им. Пенестите вълни, надигащи се на не повече от двеста метра от тях, се стоварваха с оглушителен шум върху надводната стръмна скала. Докато „Полар Куин“ скъсяваше разстоянието до нея, прииждащите вълни го блъснаха отстрани, в най-издутата му част, и избутаха корпуса още по-близо до гибелта. Пит изчисли, че след още четири минути корабът ще удари дясната си носова част в скалата.

Невъзпирани от нищо, безмилостните вълни се надигаха от дълбините на океана и се разбиваха в стръмната скала като взрив от голяма бомба. Побелялото море кипеше и хвърляше бели пръски като вряща в огромен дяволски казан синя вода. То се издигаше към върха на назъбения скалист остров, увисваше за миг там, после пропадаше надолу, образувайки обратна вълна. И тъкмо това обратно течение забавяше временно удара на „Полар Куин“ във веригата от високи скали, покрай които се движеше.

Пит се опита да отмести капитана от командното табло, но не можа да го помръдне. Ръцете му бяха здраво вкопчени в основата. Тогава той хвана тялото под мишница и напрегна всичките си сили, за да го повдигне. Разнесе се звук като при откъртване и Пит се досети какво става — замръзналата кожа на ръцете се отделяше от метала и освобождаваше капитана. Пит го избута настрани, намери хромирания лост, който направляваше кормилото, и го натисна докрай в канала, обозначен „НАЛЯВО“, за да увеличи ъгъла на завъртане и да отдалечи кораба от гибелта му.

Минаха около трийсет секунди, без да настъпи някаква промяна. После, мъчително бавно, носовата част започна да се завърта и отдалечава от огромните кипящи вълни. Но тази скорост съвсем не бе достатъчна. Един кораб не може да се завърти със същия радиус, с който се завърта едно полуремарке. На него му е нужен около километър, за да спре напълно, и много по-малко, за да извърши остър вътрешен завой.

Пит мигом реши да включи лявото корабно витло на заден ход и да завърти парахода по оста му, но му беше нужен всеки възел от инерцията на кораба, за да поддържа необходимата скорост през безпощадните вълни, а освен това съществуваше опасност кърмата да се извърти прекалено много надясно и да се блъсне в скалата.

— Няма да стане — предупреди го Джордино. — Вълните са го обсебили. По-добре скачай, докато все още имаш тази възможност.

Пит не му отговори. Продължи да оглежда непознатото му командно табло и тогава мерна лостовете, които направляваха тласкащите устройства на носа и кърмата. Видя също и дроселния команден блок, който свързваше таблото с двигателите. Пит стаи дъх и измести лостовете на тласкащите устройства наляво, а дроселите — докрай напред. Резултатът беше почти мигновен. Дълбоко долу, под палубите, оборотите на двигателите се увеличиха, сякаш невидима ръка ги завърташе. Пит тутакси се изпълни с облекчение, когато почувства пулсиращата вибрация на работещите двигатели под краката си. Сега нямаше какво друго да прави, освен да чака и се надява на най-доброто.