Клайв Къслър - Ударна вълна

Макар и подготвен вътрешно, пак му беше трудно да повярва, че на борда няма жив човек. За първи път се сблъскваше с подобно нещо — смъртта да помете като ураган всички до един. Обсеби го неприятното чувство, че се е натрапил в живота на кораб, който някога е оставял радостни спомени. Неволно се запита какво ли щяха да си мислят бъдещите пътници и екипажи, докато пътуват с кораб, носещ нещастие. Дали никой нямаше да се реши да се качи на него, или трагедията щеше да привлича тълпи от хора, търсещи приключения с патологични преживявания?

Изведнъж той се спря, наостри слух и се ослуша. Някъде от кораба долетяха звуци от пиано. Той разпозна мелодията — беше джазовото парче „Сладка Лорейн“. После, пак тъй внезапно, както бе почнала, музиката секна.

Пит почувства, че се изпотява под водолазния си костюм. Той остана на място още няколко минути и съблече костюма си. Мъртвите сигурно няма да имат нищо против да се размотава по термичното си бельо, помисли си той с черен хумор. И продължи нататък.

Влезе в камбуза. По пода, около печките и помощните маси бяха пръснати труповете на готвачите, помощниците в кухнята и сервитьорите — един до друг по двама, по трима. Вледеняващ ужас изпълваше помещението. Приличаше на костница, но без кръв. Безформени, безжизнени тела, замръзнали в последните си движения — протегнали ръце и сграбчили нещо реално, сякаш да устоят на някаква невидима сила, която се е опитвала да ги издърпа. На Пит му се повдигна, той се обърна и влезе в асансьора, за да се качи в салона за хранене.

Там масите бяха приготвени за неподнесени ястия. Върху безупречно чистите покривки бяха разпилени от силното клатене на кораба сребърни прибори. Той взе една карта с менюто и хвърли поглед на предястията. Костур, полярна риба, едра треска и телешка флейка за онези, които не обичат риба. Остави менюто на масата и тъкмо тръгна да излиза, когато мерна нещо, което не беше на мястото си. Прекрачи трупа на един сервитьор и се доближи до една маса, разположена до панорамните прозорци.

Някой беше ял на нея. Пит огледа чиниите, по които все още имаше остатъци от храна. До тях стоеше почти празна купа с нещо, което приличаше на гъста супа от миди, отчупено хлебче, намазано с масло, и недопита чаша изстуден чай. Всичко изглеждаше така, сякаш някой току-що бе привършил обяда си и е излязъл да се поразходи на палубата. Нима салонът за хранене се отваряше по-рано за някого, запита се Пит, и побърза да отхвърли всякаква мисъл, че пътник се е хранил тук след смъртоносната напаст.

Той се опита да зачеркне любопитното откритие с няколко различни логични заключения. В подсъзнанието обаче страхът му нарастваше. Започна все по-често да обръща неволно глава назад. Напусна салона за хранене, мина покрай магазина за подаръци и пое към общия салон. Там, до малък дървен дансинг, бе разположено голямо пиано „Стайнуей“. Покрай стените на салона бяха подредени във форма на подкова столове и маси.

До сервитьорката, поднасяща коктейли, паднала, както е носела поднос с пълни чаши, имаше група от осем мъже и жени, повечето в началото на седемдесетте си години, които са седели на голяма маса, но сега лежаха в изкривени пози на килима. Докато оглеждаше семейните двойки, някои от които бяха сковани в последна прегръдка, Пит се изпълни едновременно с тъга и дълбока мъка. Чувствайки се безпомощен, той прокле незнайната причина за тази ужасяваща трагедия.

После забеляза още едно тяло. Беше на жена, седнала върху килима в единия ъгъл на салона. Седеше с глава между дланите и брадичка, опряна върху сгънатите й колене. Беше облечена с модерно кожено яке с къси ръкави и вълнени панталони; в позата й нямаше нищо неестествено изкривено, а и не бе повръщала като останалите.

От опънатите нерви по гърба на Пит полазиха студени тръпки. Нормалният ритъм на сърцето му прерасна в бясно туптене. След като овладя първоначалния си шок, той прекоси салона и застана до жената, за да я огледа отблизо.

Пит докосна бузата й с върха на пръста си и вълна на облекчение премина през него, когато почувства, че е топла. Леко разтърси жената за раменете и видя, че клепките й потрепнаха и се отвориха.

Отначало тя го погледна смаяно и с неразбиране, после изведнъж отвори широко очи, обви ръце около врата му и възкликна:

— Вие сте жив!

— Не можете да си представите колко се радвам, че и вие сте жива — рече тихо Пит с лека усмивка.

Изведнъж тя рязко се отдръпна от него.

— Не, не, вие не сте истински! Всички вие сте мъртви.