— А труповете на пътниците и екипажа?
— Те ще бъдат поставени в лед в изследователската станция и ще бъдат върнати в Австралия с военен транспортен самолет. Веднага след това следователите ще предприемат официално разследване на трагедията, а съдебните лекари ще направят аутопсични изследвания на труповете.
— А сега за „Полар Куин“ — рече Пит и запозна подробно адмирала как той и Джордино са открили кораба, който бил на косъм от гибелта си в яростните вълни в подножието на Дяволските острови. Накрая попита: — Какво да правим с него?
— „Рупърт & Сондърс“ също ще изпратят екипаж за него, за да го закара обратно в Аделаида, придружен от група следователи от австралийското правителство, която по пътя до пристанището ще направи цялостен оглед на кораба от комина до кила.
— Би трябвало да изискате подписването на договор за спасителна операция. НЮМА може да спечели най-малко 20 милиона долара за спасяване на кораб от бедствие.
— Независимо дали имаме право, или не, ние няма да вземем нито стотинка, задето спасихме кораба им. — В гласа на Сандекър се долавяше кадифеният тон на задоволството. — Ще спечеля двойно по-голяма сума от услуги и съдействие от страна на австралийското правителство за бъдещи проучвателни проекти във и край техните води.
Кой би твърдял, че адмиралът е изкуфял!
— Николо Макиавели е могъл да взима уроци от вас — въздъхна Пит.
— Сигурно ще ти е любопитно да узнаеш, че мъртвият морски свят в района, където се намира, е оредял. Рибари и кораби за поддръжка на изследователските станции съобщиха, че през последните четирийсет и осем часа не са открили неестествена гибел на нито една риба или млекопитаещо. Убиецът, какъвто и да е той, е продължил по пътя си. Сега започват да идват съобщения, че по бреговете на островите Фиджи са изхвърлени огромни количества риба и необичайно голям брой морски костенурки.
— Струва ми се подозрително, че тая напаст има свой собствен живот.
— Тя не стои на едно място — отвърна със сериозен глас Сандекър. — Опасността е голяма. Ако нашите учени не съумеят да отстранят систематически възможните причини и не посочат виновника час по-скоро, ще станем свидетели на изчезването на морски живот, който дълго няма да се възстанови.
— Поне можем да се утешим, като знаем, че това не е повторение на взривното възпроизвеждане на червения прилив вследствие на химическо замърсяване на реката Нигер.
— Положително не е това, тъй като затворихме онзи опасен и излишен завод в Мали, който беше причината — добави Сандекър. — Мониторите ни, разположени край реката, вече не показват изменена синтетична аминокиселина и кобалт, пораждащи проблема.
— Нашите лабораторни гении имат ли някакви предположения за нашия случай? — попита Пит.
— Тези тук нямат — отвърна Сандекър. — Надяваме се биолозите на борда на „Айс Хънтър“ да са открили нещо.
— И така да е, те ще го запазят в тайна от мен.
— Ти нямаш ли някаква представа по въпроса? — поинтересува се Сандекър. В гласа му се почувства внимателно, почти плахо опипване на почвата. — Нещо пикантно, което да подхвърля на хрътките на медиите. Близо двеста души от тях са се наблъскали във фоайето ни.
В очите на Пит проблесна следа от усмивка. Между двамата съществуваше негласно споразумение да не обсъждат нищо важно по сателитния телефон. Разговорите, минаващи през атмосферата, са не по-малко уязвими от стара колективна телефонна линия. Самото споменаване на медиите означаваше, че Пит трябва да извърти отговора.
— Сигурно им текат лигите да чуят някаква правдива версия, нали?
— Таблоидите вече гърмят за кораб на мъртвите в Антарктическия триъгълник.
— Сериозно ли говорите?
— На драго сърце ще ти изпратя по факса дописките им.
— Опасявам се, че ще ги разочаровам с хипотезите си.
— Искаш ли да ги споделиш с мен?
— Мисля, че става дума за непознат вирус, разнасян от въздушните течения.
— Вирус — повтори Сандекър механически. — Трябва да призная, че не го намирам за особено оригинално.
— Съзнавам, че звучи налудничаво — рече Пит, — почти толкова смислено, колкото да броиш дупките на акустичен таван, когато си седнал на зъболекарския стол.
Дори и да беше озадачен от несвързаните думи на Пит, Сандекър не се издаде. Той просто въздъхна примирено, сякаш беше свикнал да слуша бръщолевения.
— Я по-добре да оставим разследването на учените. Изглежда, те са по-наясно от теб с положението.
Читать дальше