Клайв Къслър - Ударна вълна

— Никой кораб не би издържал дълго сред този хаос — отбеляза Пит.

— Няма и плитчини край тия островърхи скали — добави Джордино. — Като че ли само на един хвърлей от подножието им водата вече достига дълбочина сто фатома.

— Според морските карти тя е дълбока хиляда метра на по-малко от три километра от тях.

Те предприеха кръг над първия остров от веригата — противна, потискаща маса от грозни скали, разположени сред пенеща се ярост. По повърхността на измъченото море не се виждаха плаващи останки от кораб. Докато вертолетът прелиташе над канала, разделящ този остров от съседния, двамата не откъсваха поглед от силното мъртво вълнение с бели зайчета, което напомни на Пит за река Колорадо, която пролет течеше пълноводна през Големия каньон. Никой капитан на кораб не би бил толкова луд, че да мине през това място, широко не повече от траекторията на оръдеен изстрел.

— Виждаш ли нещо? — попита Пит, докато с мъка овладяваше вертолета в непредвидимия вятър, който се опитваше да го запокити във високо извисяващите се скали.

— Нищо освен разпенена водна маса, която би привлякла само състезател по кану-каяк.

Пит завърши кръга и снижи хеликоптера към третия и най-външен остров. Той изглеждаше мрачен и зловещ и изискваше изненадващо малко въображение, за да бъде оприличен по формата на върха му на обърнато нагоре лице в профил, досущ като това на дявола — с тесни очи, с две малки скални издатини като рога и заострена брадичка под самодоволно усмихнати устни.

— Ето това наричам аз противна гледка — каза Пит. — Интересно, как ли е името му.

— На картата островите не са обозначени с отделни имена — поясни Джордино.

След малко Пит извъртя вертолета успоредно на обливаната от вълните верига от високи скали и започна да кръжи над голите острови. Изведнъж Джордино се напрегна и се вторачи през предното стъкло.

— Виждаш ли онова там?

Пит отмести за миг поглед от внушителния сблъсък между вода и скали към мястото, което сочеше Джордино.

— Не виждам плаващи останки.

— Не гледай във водата, а зад онова високо било право пред теб.

Пит огледа причудливата скална формация, която се разклоняваше от основната верига и навлизаше в морето като построен от човешка ръка вълнолом.

— Онова петно бял сняг зад билото ли?

— Това не е никакво снежно петно — заяви категорично Джордино.

Пит изведнъж разбра какво е.

— Да, сега го разпознах! — възкликна той с нарастваща възбуда.

Обектът на вниманието им беше гладък, бял, с форма на триъгълник с отрязан връх. Горният му ръб беше черен, а от едната страна се виждаше нещо като емблема.

— Комин на кораб! А на четирийсет метра от него стърчи антенната мачта. Имаш зорък поглед, друже.

— Ако това е „Полар Куин“, значи се е блъснал в скалите оттатък разклонението.

Оказа се, че е зрителна измама. Когато прелетяха над естествения вълнолом, прорязващ морето, ясно видяха, че туристическият кораб се носи непокътнат по повърхността на цели петстотин метра от острова. Беше невероятно, но по него нямаше и драскотина.

— Все още е цял-целеничък! — извика силно Джордино.

— Но не за дълго — отбеляза Пит, схващайки веднага бедственото положение.

„Полар Куин“ описваше широки кръгове, а румпелът му като че ли бе прехвърлен докрай на десния борд. Когато Пит и Джордино се озоваха над кораба, на него му оставаха по-малко от трийсет минути, преди последната му дъга да го докара до сблъсък със стръмните скали, които щяха да разбият корпуса му и да пратят всеки един на борда в дълбоките ледени води.

— На палубата има човешки тела — съобщи със сериозен тон Джордино.

Едни лежаха на пода на капитанския мостик, други — върху палубата за слънчеви бани, близо до кърмата. Един „Зодиак“, все още вързан за стълбата, се влачеше отзад върху вълните. На дъното му имаше две тела. Фактът, че всички бяха покрити с тънък слой от сняг и лед, говореше ясно, че сред тях няма живи.

— Още две завъртания и ще се бухне в скалата — обади се отново Джордино.

— Трябва да слезем на кораба и по някакъв начин да променим посоката му.

— Изключено е в този вятър — възрази Джордино. — Единственото открито пространство е покривът на жилищните помещения на палубата на мостика. Такова кацане крие опасности и на мен не ми се ще да пробвам. Намалим ли скоростта, за да закръжим, преди да се спуснем, ще владеем управлението толкова, колкото и една шумка. Достатъчно ни е едно внезапно хлътване надолу и ще свършим в бъркотията под нас.