Клайв Къслър - Ударна вълна

— Температурата тук е под нулата — смънка той под носа си.

— Някой явно не понася жегата — заключи Пит.

След още няколко крачки те се натъкнаха на един от обитателите.

Странното беше, че той не приличаше на умрял. Беше коленичил на пода, сграбчил здраво ръба на маса, и гледаше Пит и Джордино, без да мига, с такъв израз, сякаш ги очакваше. В неговата неподвижност имаше нещо неестествено и знаменателно. Той беше едър човек, плешив — само една ивица черна коса минаваше от слепоочията назад по тила. Като повечето учени, които прекарваха месеци, а понякога и години в усамотени места, и той бе изоставил всекидневния мъжки ритуал на бръсненето. Това личеше по елегантно оформената брада, стигаща до гърдите му. За жалост великолепната му брада сега беше омърляна от повръщано.

Плашещото в него, от което космите на врата на Пит настръхнаха, беше изразът на огромен страх и силна болка, изписан по лицето му, замръзнало от студа във вид на маска от бял мрамор. Той представляваше отвратителна гледка, трудна за описване.

Очите му бяха изпъкнали, устата му — изкривена неестествено, като че ли в последен вик. По всичко личеше, че мъжът е умрял в страхотни болки и мъки. Ноктите на побелелите му ръце, забити в плота на масата, бяха счупени и нацепени. Под три от тях се виждаха малки капки замръзнала кръв. Пит не беше лекар и никога не го е привличала мисълта да стане такъв, но можеше да определи, че мъжът не е застинал от трупно вкочанясване, а студът впоследствие го бе сковал.

Джордино заобиколи шубера за подаване на храна и влезе в кухнята. След няколко секунди се показа отново.

— Тук има още двама.

— Най-лошите ми опасения се потвърдиха — рече потиснат Пит. — Един в станцията да беше оцелял, щеше да поддържа резервните мотори на генераторите, за да произвеждат електрическо отопление и мощност.

Джордино погледна към коридора, водещ към другите постройки.

— Никак не ми се ще да се мотам още тук. Предлагам да се омитаме от това място на смъртта и да се свържем от хеликоптера с „Айс Хънтър“.

Пит го погледна навъсен.

— С други думи искаш да прехвърлиш отговорността върху капитан Демпси и да го натовариш с неблагодарната задача да уведоми аржентинските власти, че елитната група от учени, обслужващи главната им полярна научноизследователска станция, загадъчно се е възнесла на оня свят?

Джордино сви рамене с невинен израз.

— Струва ми се, че това ще е най-разумното.

— Едва ли някога ще си простиш, ако се измъкнеш оттук, без да си претърсил навсякъде за евентуален оцелял.

— Какво да направя, като изпитвам прекомерна привързаност само към хора, които дишат и живеят?

— Иди в помещението за генераторите, зареди с гориво резервоарните мотори, задействай ги и включи електрическата мощност. После влез в свързочния център и докладвай на Демпси, а аз в това време ще огледам останалите помещения на станцията.

Пит намери и другите аржентински изследователи, умрели на местата си. И по техните лица се бе врязал същият израз на силна болка. Някои бяха паднали на пода в лабораторията и в измервателния център, трима стояха скупчени край спектрофотометър, използван за измерване на озона. Пит преброи общо шестнайсет трупа, четири от които на жени, пръснати във всяко помещение на станцията. Всички бяха с изпъкнали очи и отворени уста и всички бяха повръщали. Бяха умрели в ужас и огромна болка и студът ги бе вкочанил с този израз. Пит си спомни за гипсовите отливки на жертвите от Помпей.

Телата на аржентинските учени бяха застинали в странни, неестествени пози. Никой не лежеше на пода така, сякаш просто е паднал. Повечето създаваха впечатлението, че са загубили равновесие и отчаяно са искали да се хванат някъде, за да се задържат прави. Само няколко наистина се бяха вкопчили в килима на пода; един-двама притискаха плътно с длани слепоочията си. Заинтригуван от необичайното им положение, Пит се опита да отдръпне ръцете им, за да види дали под тях няма някакви следи от нараняване или болест, но те не помръднаха — сякаш бяха присадени към кожата на ушите и слепоочията.

Повръщането навеждаше на мисълта, че смъртта вероятно е била причинена от злокачествена болест или хранително отравяне. И все пак очевидните причини някак не се връзваха с начина на мислене на Пит. От познатите епидемии или хранителни отравяния нямаше такива, които да поразяват в порядъка на няколко минути. Докато вървеше към свързочния център, потънал в размишления, в съзнанието му започна да се оформя теория. Мислите му бяха рязко прекъснати, когато, влизайки в стаята, бе посрещнат от труп, приседнал върху едно писалище като уродлива керамична статуя.