Клайв Къслър - Ударна вълна

Джордино се обърна към Пит.

— Но не си сигурен в това.

— Не — отвърна тихо Пит. — Ако ледът и снегът, покрили кораба след бурята, са някакво указание, то „Полар Куин“ има вече обвивка на надстройката си, която го прави почти невидим за системата за спътниковото изображение.

— Достатъчна да го замаскира като айсберг ли? — попита Демпси.

— По-скоро като проекция на суша, покрита със снежна пелена.

— Ти напълно ме обърка — рече смутен Демпси.

— Залагам правителствената си пенсия — продължи с неоспорима убедителност Пит, — че ще открием „Полар Куин“ здраво заседнал някъде по крайбрежието на полуострова или изхвърлен на брега на някой затънтен остров.

Пит и Джордино излетяха в четири часа сутринта, когато почти целият екипаж на „Айс Хънтър“ още спеше. Времето бе върнало по-умерените температури, морето беше спокойно, небето — синьо и кристално ясно, от югозапад духаше слаб, петвъзлов вятър. Седнал зад командното табло, Пит насочи вертолета първо към старата китоловна станция, после зави на север, за да търси втората група екскурзианти от „Полар Куин“.

Пит не можа да потисне дълбоката тъга, която го обзе, когато прелетяха над колонията от мъртви пингвини. Като че ли целият бряг, простиращ се до хоризонта, бе постлан с труповете на комичните малки птици. Пингвините адели обитаваха предимно този регион и нямаше вероятност птици от други колонии край Антарктическия полуостров да се преселват тук по време на разплодния си период. На малкото оцелели, които може би са успели да избегнат този ужасен бич, ще са им необходими двайсет, ако не и повече години, за да възстановят някогашната многобройна популация на остров Сиймор. За щастие внушителната загуба не беше толкова голяма, че да застраши пагубно тези видове.

Когато и последните мъртви птици изчезнаха от поглед, Пит сниши хеликоптера до петдесет метра и го насочи над ръба на водата, вторачвайки се през предното стъкло да открие някаква следа от мястото, където екскурзиантите са слезли на брега. Джордино гледаше през страничния прозорец от своята страна и търсеше да зърне сред ледените блокове в морето някакъв елемент от „Полар Куин“, като от време на време правеше отметка върху прегъната върху коленете му морска карта.

— Ако имах по стотинка за всеки айсберг в Уедел море — смънка той под носа си, — щях да купя „Дженерал Мотърс“.

Пит погледна надясно през прозореца откъм страната на Джордино към огромен лабиринт от ледена маса, откъснала се от шелфа „Ларсен“ и отнесена на северозапад от вятъра и течението в по-топли води, където тя се разклоняваше и раздробяваше на хиляди малки айсберги. Три от тях имаха размерите на малки държави. Някои стигаха дебелина до триста метра и се издигаха над водната повърхност на височината на триетажни сгради. Всички те блестяха от белота, с нюанси на синьо и зелено. Ледът на тези плаващи планини се бе образувал от плътен сняг още в древни времена, а после, през вековете, се е пропуквал и си е проправял неумолимо път към морето, където макар и бавно, почвал да се топи.

— Сигурен съм, че не само тази компания, ами и „Форд“, и „Крайслер“…

— Ако „Полар Куин“ се е ударил в някой от тези айсбергчета, може да е отишъл на дъното преди още да съм се доизказал.

— Не искам и да си го помислям дори.

— Виждаш ли нещо от твоята страна? — попита Джордино.

— Нищо освен сива, грозна скала, стърчаща от бялата снежна покривка. Мога да определя гледката като ялово еднообразие.

Джордино направи още една отметка на картата и провери скоростта по часовника си.

— Намираме се на двайсет километра от китоловната станция, а няма никаква следа от пътници от туристическия кораб.

Пит кимна в знак на съгласие.

— Не виждам нищо, което да прилича на човешко същество.

— Мейв Флечър каза, че са смятали да оставят втората група на брега при колонията от тюлени.

— Тюлените са си там — рече Пит, сочейки надолу. — Наброяват повече от осемстотин и всички са мъртви.

Джордино се надигна от мястото си и погледна през левия прозорец, докато Пит накланяше вертолета, спускайки го плавно надолу, за да му осигури по-добра гледка. Жълто-кафявите трупове на огромните тюлени изпълваха брега в протежение на километър. От петдесет метра от въздуха те приличаха на заспали, но при по-внимателен поглед се виждаше, че нито един от тях не помръдва.

— Като че ли втората група екскурзианти изобщо не е слизала от парахода — отбеляза Джордино.