Клайв Къслър - Ударна вълна

— Да не би да си получил знамение, за което не си ни казал? — обърна се Демпси към него.

— Бас ловя, че феноменът, поразил двете туристки и моряка извън пещерата, е убил и всички, намиращи се на борда на туристическия кораб.

— Не е приятна тази мисъл — рече Джордино, — но това обяснява защо не се е върнал да вземе групата.

— И да не забравяме, че по програма втората група е трябвало да слезе на брега на двайсет километра по-далече от първата — напомни им Демпси.

— Кашата се забърква все повече — смотолеви Джордино.

— Ал и аз ще предприемем издирване на втората група от въздуха — каза Пит, съзерцавайки изображението на монитора. — Ако не намерим следа от тях, ще продължим към аржентинската изследователска станция, за да проверим състоянието на хората там. Нищо чудно и те да са мъртви.

— Какво, за бога, е причинило тази гибел? — възкликна риторично Демпси.

Пит направи неопределен жест с ръце.

— Познатите причини за лишаване от живот в морето и около него не се вместват в тази загадка. Тук не могат да бъдат приложени природни явления от рода на колебания в температурите на повърхността на водата или цъфтеж на водорасли, образуващ червени приливи, водещи до масово унищожение на риба. А в случая такива не са налице.

— Тогава остава някакво замърсяване, извършено от човек.

— Възможност, която също не пасва — възрази Пит. — В радиус от хиляди километри оттук няма познати промишлени източници на токсично замърсяване. Освен това нито един вид радиоактивни или химически отпадъци не могат да унищожат до един пингвините за толкова кратко време, особено онези, които са си свили гнезда на сушата, далеч от водата. Опасявам се, че налице е заплаха, неизвестна досега на никого от нас.

Джордино извади дебела пура от вътрешния джоб на якето си. Пурата беше от личния запас на адмирал Сандекър, заделен изрично за негово ползване. Както и за ползването от страна на Джордино, тъй като и до ден-днешен не се разбра как в продължение на десетилетие той тайно се самообслужваше от личния запас на адмирала. Джордино задържа пламъка до дебелото, тъмнокафяво руло от тютюневи листа и изпусна облак ароматен дим.

— И тъй — заговори той, наслаждавайки се на вкуса, — каква е задачата?

Демпси сбърчи нос от миризмата на пурата.

— Свързах се с ръководството на „Рупърт & Сондърс“, параходната линия, която притежава „Полар Куин“, и ги уведомих за положението. Те казаха, че веднага ще предприемат масивно търсене от въздуха. Помолиха ни да откараме оцелелите екскурзианти на остров Кинг Джордж, където една британска научна станция има летище. Оттам ще уредят превоза им до Австралия.

— Кога ще го направим, преди или след като потърсим „Полар Куин“? — попита го Джордино.

— Живите преди всичко — отвърна сериозно Демпси. В качеството си на капитан той взимаше решенията. — Вие двамата проучете крайбрежието от хеликоптера, докато аз дам курс на кораба към остров Кинг Джордж. След като пътниците ни слязат благополучно на брега, ще направим една обиколка, за да потърсим туристическия кораб.

Джордино се ухили широко.

— Дотогава Уедел море ще бъде с влекачи оттук до Кейптаун, Южна Африка.

— Това нас не ни засяга — отвърна Демпси. — НЮМА не участва в операции за спасяване на кораби.

Пит, който не се бе включил в разговора, се упъти към една маса с разгърната върху нея голяма морска карта на Уедел море. Потисна склонността си да действа инстинктивно и реши да мисли рационално, с ума си, а не да се поддава на емоции. Опита се да си представи борда на „Полар Куин“ в момента, в който е бил поразен от смъртоносното явление. Джордино и Демпси се умълчаха и го загледаха в очакване.

След около минута той вдигна поглед от картата и се усмихна.

— Щом вкараме съответните данни в анализатора за дистанционно определяне на курса, ще имаме точното местонахождение.

— А с какво ще захраним мозъчната кутия? — Демпси говореше за всяка електронна част с термин, отнасящ се до компютърната система на кораба.

— С всички възможни данни за вятъра и водните течения от последните три и половина дни и въздействието им върху маса с размера на „Полар Куин“. Веднъж получим ли схема на отклонението, ще се заемем с въпроса дали той продължава да плава с мъртъв екипаж на кормилото и в каква посока.

— Ами ако не се движи кръгово, както ти предположи, а рулят му е нагласен на прав курс?

— В такъв случай той ще се намира на хиляда и петстотин километра оттук, някъде в средата на южната част на Атлантическия океан и извън обхвата на системата за спътниково изображение.