Клайв Къслър - Ударна вълна

Доктор Грийнбърг, следван от четирима моряка, носещи носилки за по-възрастните пътници, на които им беше трудно да вървят сами, се наведе под въртящите се перки на витлото и отвори задната товарна врата. Демпси се приближи до пилотската кабина и направи знак на Джордино да отвори страничния прозорец. Набитият италианец веднага откликна и подаде глава навън.

— Пит с теб ли е? — извика силно Демпси поради шума от въртящите се перки.

Джордино поклати глава.

— Той и Ван Флийт останаха, за да огледат големия брой мъртви пингвини.

— Колко души наведнъж можеш да превозваш?

— Успяхме да сместим шест от най-възрастните жени, които са най-зле. Ще трябва да направя още четири курса. Три, за да превозя останалите туристи и още един, за да докарам Пит, Ван Флийт, екскурзоводката и трите трупа, прибрани в старата работилница на китоловците.

Демпси посочи смесицата от снеговалеж и суграшица.

— Ще можеш ли да намериш обратния път сред този буламач?

— Смятам да направя връзка с портативния радиотелефон на Пит.

— Много ли са пострадали тези хора?

— Не толкова, колкото можеше да се очаква от пенсионери, прекарали три дни и нощи в ледена пещера. Пит заръча да предам на доктор Грийнбърг, че най-много го безпокои да не са хванали пневмония. Лютият студ е изстискал силите на старците и в това състояние издръжливостта им е доста намаляла.

— Имат ли представа какво се е случило с кораба им? — попита Демпси.

— Още преди да тръгнат за брега, първият офицер казал на екскурзоводката им, че корабът ще продължи още двайсетина километра по крайбрежието, за да остави на острова друга група екскурзианти. Това е единственото, което знае тя. Параходът отплавал и оттогава тя не е могла да влезе във връзка с него.

Демпси се пресегна и леко потупа Джордино по ръката.

— Давай обратно и гледай да не си измокриш краката. — Той продължи към вратата на товарния отсек и се представи поотделно на всеки слизащ от летателната машина изморен и премръзнал пътник от „Полар Куин“.

Той подпъхна краищата на одеяло около седемдесет и три годишната старица, която бе спусната на палубата върху носилка.

— Добре дошла на борда! — каза й той със сърдечна усмивка. — В една от офицерските кабини ви чака гореща супа, кафе и меко легло.

— Ако не ви притеснявам — мило рече тя, — предпочитам чай.

— Вашето желание е заповед за мен, уважаема госпожо — отвърна галантно Демпси. — Чай ще бъде.

— Бъдете благословен, капитане! — стисна тя ръката му.

Щом и последният пътник бе преведен през площадката за вертолета, Демпси даде знак на Джордино да тръгва и италианецът на минутата издигна летателния апарат във въздуха. Демпси проследи с поглед как тюркоазната машина се отдалечава и накрая изчезна зад бялата завеса от суграшица.

Той запали отново неизменната си лула и остана сам на вертолетната площадка, тъй като другите побързаха да влязат на топло в уютната надстройка на кораба. Не си бе представял, че ще изпълнява мисия на милосърдие, поне не от този род. Кораби, изпаднали в беда в свирепо море, беше разбираемо. Но капитани на кораби да изоставят пътниците си на пуст остров при невероятно сурови условия, това той не можеше да проумее.

„Полар Куин“ се бе отдалечил на много повече от двайсет и пет километра от старата китоловна станция. В това беше сигурен. Радарът на капитанския мостик на „Айс Хънтър“ имаше видимост от над 120 километра и не беше засичал нищо, което да има дори далечна прилика с туристически кораб.

Докато Пит, Мейв Флечър и Ван Флийт се придвижваха към колонията от пингвини, бурята отслабна значително. Австралийската зооложка и американският биолог завързаха почти веднага приятелство. Пит вървеше мълчаливо зад тях и ги слушаше как обменят мнения за университети и колежи в тяхната област. Мейв засипваше Ван Флийт с въпроси, свързани с дисертацията й, а той пък я разпитваше за подробности около беглото й впечатление от масовото унищожение на най-любимите птици на света.

Бурята бе отнесла в морето труповете на пингвините, които бяха най-близо до бреговата ивица. Според преценката на Пит обаче, поне четирийсет хиляди мъртви птици все още лежаха пръснати сред малките камъни и скали като черно-бели чували, пълни с мокро зърно. С отслабването на вятъра и суграшицата видимостта се увеличи до почти километър.

Огромни буревестници, лешоядите на морето, започнаха да прииждат, за да пируват с мъртвите пингвини. Величествени, докато кръжаха грациозно във въздуха, те се превръщаха в безмилостни хищници, когато се спускаха надолу, за да опоскат до кости мършата от всички страни. Пит и спътниците му наблюдаваха с отвращение как огромните птици бързо изкормват безжизнената си плячка, забивайки клюнове в труповете на пингвините, докато главите и вратовете им почервеняваха от вътрешностите и съсирената кръв.