Клайв Къслър - Ударна вълна

Минута по-късно Пит бе посрещнат от туристите като местен футболен герой, завоювал огромна победа за отбора. Те приеха ненадейната поява на непознат човек сред тях така, сякаш бяха спечелили от лотария. Удиви го, че всички бяха в доста добра форма въпреки тежкото изпитание, на което бяха подложени. Възрастните жени до една го прегръщаха и целуваха като техен син, а мъжете го потупваха по гърба до болка. Всички говореха и задаваха въпроси в един глас. Мейв го представи и им разказа как са се срещнали в бурята.

— Откъде изникнахте, момко? — питаха всички.

— От научноизследователски плавателен съд на Националната агенция за подводно и морско проучване. Предприехме експедиция с цел да открием защо тюлените и делфините в тези води изчезват с изумителна скорост. Летяхме с хеликоптер над остров Сиймор, но силният снеговалеж ни принуди да кацнем и да изчакаме да спре.

— Значи не сте сам.

— С мен са пилотът и един биолог, които останаха в хеликоптера. Забелязах, че от снега стърчи нещо, което ми заприлича на част от „Зодиак“. Почудих се каква ли е причината такъв плавателен съд да лежи на необитаема част от острова и се упътих натам, за да проверя. Тогава чух госпожица Флечър да ме вика.

— Много добре сте направила, че сте решила да се разходите — обърна се осемдесет и три годишната прабаба към Мейв.

— Стори ми се, че чувам странен звук навън в бурята. Сега разбирам, че това е бил шумът от приземяването на хеликоптера.

— Невероятен късмет беше, че се срещнахме насред фъртуната — отбеляза Пит. — Не можех да повярвам, че чувам писък на жена. Бях сигурен, че това е вой на вятъра, докато не ви видях да ръкомахате през снежната завеса.

— Къде е изследователският ви кораб? — попита Мейв.

— На около четирийсет километра североизточно оттук.

— Да сте минали случайно покрай нашия параход, „Полар Куин“?

Пит поклати глава.

— От седмица не сме виждали никакъв кораб.

— А да са се свързвали с вас? — продължи Мейв. — Зов за помощ например?

— Разговаряхме с един кораб, снабдяващ с провизии английската станция в залива Хали, но туристически кораб не е установявал връзка с нас.

— Но той не може да се изпари във въздуха — подхвърли озадачен един от мъжете. — И то заедно с екипажа и останалите ни спътници.

— Ще разрешим загадката веднага след като ви закараме на нашия кораб. Той не е луксозен като „Полар Куин“, но имаме удобни кабини, добър лекар и готвач, който се е запасил с много хубави вина.

— Предпочитам да отида в ада, отколкото да остана дори минута още в този фризер — вметна засмян един як новозеландец, собственик на овцевъдна ферма.

— Във вертолета могат да се поберат само пет-шест души наведнъж, така че ще се наложи да направим няколко курса — поясни Пит. — И тъй като сме кацнали на цели триста метра оттук, ще се върна при вертолета и ще го приземя по-близо до входа на пещерата, за да ви спестя мъчителния път през снега.

— Това се казва обслужване — отбеляза Мейв с чувството, че се е преродила. — Мога ли да дойда с вас?

— Много ли ви се иска?

Тя кимна и добави:

— Мисля, че всички ще са доволни да си отдъхнат за малко от нарежданията ми.

Ал Джордино седеше на пилотското място на боядисания в тюркоазен цвят вертолет и решаваше кръстословица. Не по-висок от лампион, той имаше набито тяло, наподобяващо буре за бира на два крака, и ръце като стрели на строителни кранове. От време на време абаносовочерните му очи поглеждаха през предното стъкло на пилотската кабина към ослепителния блясък на снега и след като не виждаха и следа от Пит, отново се съсредоточаваха в кръстословицата. Къдрава черна коса ограждаше горната част на кръглото му лице, по чиито устни се бе запечатал неизменен подигравателен израз, който говореше за скептичното му отношение към света и всекиго в него, а носът му издаваше неоспоримо римския му произход.

Близки и приятели с Пит от детство, двамата бяха неразделни през годините, прекарани във Военновъздушните сили, преди да си предложат услугите да бъдат назначени на работа със задачата да помогнат за основаването на Националната агенция за подводни и морски изследвания — временно назначение, което продължи повече от четиринайсет години.

— Кажи ми седембуквено глупаво млекопитаещо с козина като на овца, което се храни с плевели — обърна се той към биолога, седнал зад него в товарния отсек на летателния апарат, претъпкан с апаратура за лабораторни проби.