Клайв Къслър - Ударна вълна

Имаше ли вероятност аржентинските изследователи да са починали при същите загадъчни обстоятелства, които отнеха живота на трима от нейната група? Ако се е случило най-лошото, тогава единствената жестока цел да се стигне до станцията щеше да е използването на мощната им свързочна апаратура. Решението беше мъчително. Да рискува ли живота на двамата австралийци с този опасен път, или да ги задържи тук, за да й помагат в грижите й за възрастните и немощните? Тя отхвърли мисълта да ги праща в изследователската станция. Работата й не беше да поставя пътниците на „Рупърт & Сондърс“ в ситуации, застрашаващи живота им. Невъзможно е да са изоставени. Те нямаха друг избор, освен да чакат да дойде спасение откъдето и да било и да преживеят възможно най-благополучно дотогава.

Суграшицата намаля и видимостта се увеличи до петдесет метра. Над тях слънцето се появи във вид на матова оранжева топка с ореол, наподобяващ заоблена многоцветна призма. Те заобиколиха издадената скала, ограждаща залива и завиха обратно към бреговата ивица, приютила колонията на пингвините. Мисълта, че ще убиват пингвини просто за да оцелеят, никак не се нравеше на Мейв. Те бяха толкова кротки и добродушни същества.

Пингвините pygoscelis adeliae 4 4 Често срещан в Арктика вид пингвини, средно големи на ръст (Pigoscelis adeliae). — Б.пр. , или адели, са представители на един от седемнайсетте биологически вида. Гърбът им е покрит с черна перушина, която стига до главата във вид на качулка; предната им част е бяла, а очите им — малки като мъниста. Намерените на остров Сиймор вкаменелости говорят, че предците им са живели преди повече от четирийсет милиона години и са стигали височината на човешки ръст. Привличана от характеристиките им на поведение, доближаващо се до човешкото, Мейв бе прекарала цяло едно лято, за да наблюдава и изучава една колония и бе почнала да се влюбва в тези тъй очарователни птици. Противно на по-едрите пингвини, аделите могат да се движат с бързина от пет километра в час и дори по-бързо, ако се плъзнат по корем върху леда. Сложете им по едно малко смешно бомбе, дайте им по един бастун да въртят и те ще имитират до съвършенство походката на Чарли Чаплин.

— Май че тази противна лапавица намаля — обади се единият от мъжете. Той беше облечен с кожена пелерина и пушеше цигара.

— Съвсем навреме — измърмори другият, който си бе увил шал около главата като тюрбан. — Чувствам се като мокър плъх.

Морето вече се виждаше на около половин километър навътре. Доскорошната гладка като стъкло водна повърхност сега представляваше неразбория от „зайчета“, подгонени от вятъра. Мейв насочи вниманието си отново към колонията. Докъдето й стигаше погледът, се простираше килим от пингвини — над петдесет хиляди. Докато се приближаваше към тях заедно с австралийците, направи й странно впечатление, че никоя от птиците не беше изправена на малките си крачета, използвайки перестата си опашка като подпора. Те лежаха пръснати на всички страни, повечето — по гръб, сякаш се бяха прекатурили.

— Тук нещо не е наред — каза Мейв. — Няма нито един изправен пингвин.

— Тия птици никак не са глупави — отбеляза мъжът с тюрбана. — Знаят, че не бива да стоят прави срещу сипещата се лапавица.

Мейв изтича до колонията и се вгледа в лежащите от края пингвини. Учуди я, че не долавя никакъв звук. Никоя от птиците не помръдна, нито прояви интерес към приближаването й. Тя коленичи и почна да оглежда един от пингвините. Той лежеше отпуснат, вторачил празен поглед в нея. По лицето й се изписа покруса, когато забеляза, че никоя от хилядите птици не даваше признаци на живот. Погледът й падна върху два петнисти тюлена — природните ловци на пингвините, чиито тела се полюшваха напред-назад върху малките вълни покрай осеяния с камъни бряг.

— Всички са мъртви — промълви Мейв потресена.

— Боже господи! — ахна мъжът с кожената пелерина. — Тя е права. Нито едно от горките животинчета не диша.

Не може да бъде! — помисли си тя вбесена. Стоеше напълно неподвижна. Не проумяваше причината за тази масова смърт, но я предугаждаше. Изведнъж я прониза налудничавата мисъл, че всяко живо същество в целия свят е умряло от загадъчната болест. Възможно ли е ние да сме единствените, останали живи на една мъртва планета? — запита се тя, на път да изпадне в паника.

Мъжът с навития около главата шал се наведе и взе един пингвин.

— Поне ще си спестим неприятната работа да ги избиваме.

— Оставете ги на мира! — сопна му се Мейв.