Клайв Къслър - Ударна вълна

— Скалата, която виждате, е била изсечена откъм вътрешната страна на кухината и е служила като бариера срещу студа и извършваните от съперниците китоловци дребни кражби на масло, останало в повече, след като станцията се затваряла през зимата. Скалата тежи колкото брониран танк, но може да бъде поместена и от дете, ако то знае тайната й. — Тя замълча, отстъпи встрани и постави ръка върху горната част на скалата, после с лекота я побутна, за да затвори входа. — Находчиво инженерно хрумване. Скалата е уравновесена върху вал, който минава през средата й. Бутнеш ли я в погрешна посока, тя няма да помръдне.

Докато Мейв се приближаваше към едно от големите дървени бурета, туристите започнаха да се забавляват с непрогледната тъмнина, прорязвана единствено от лъчите на фенерчетата. Бурето бе наполовина пълно и тя вдигна една малка стъкленица под канелката и наля от мазнината в нея. После предложи на всеки да бръкне и да размаже капките течност между пръстите си.

— Удивителното е, че студът е предпазил маслото от гранясване, дори след като е престояло близо сто и трийсет години. То е все тъй прясно, както в деня, в който е излязло от казана и е било налято в бурето.

— Струва ми се, че има изключително високи смазочни качества — обади се един мъж с посивяла коса и голям зачервен нос, характерен за заклетия пияница.

— Само не казвайте на петролните компании — рече Мейв с лека усмивка, — иначе до Коледа няма да остане жив кит.

Една жена поиска стъкленицата и я помириса.

— Може ли да се използва и за готвене?

— Да, може — отвърна Мейв. — Японците особено предпочитат да използват китово масло за готвене и за производството на маргарин. А в ония времена китоловците топвали бисквити в солена вода и ги пържили във вряща китова мас. И аз го опитах веднъж и намирам вкуса му за интересен, макар и леко блудкав…

Мейв изведнъж млъкна, прекъсната от писъка на една възрастна жена, която като обезумяла притисна с ръце главата си. Още шестима направиха същото — жените пищяха, мъжете стенеха.

Мейв се втурна ту към един, ту към друг и се смая от огромната болка, изпълнила очите им.

— Какво има? — извика тя. — Какво стана? Мога ли да ви помогна?

Тогава дойде и нейният ред. Прониза я остра болка — сякаш кинжал се заби в мозъка й, и сърцето й лудо затуптя. Тя инстинктивно притисна с ръце слепоочията си и зашеметена загледа екскурзиантите. Всички бяха като вкаменени от ужас и страх, а очите им като че ли щяха да изскочат от орбитите. В следващия миг внезапно й се зави свят и силно й се доповръща. Едва успя с мъка да потисне този неудържим пристъп, след което загуби равновесие и се строполи на земята.

Никой не разбираше какво става. Въздухът натежа и затрудни дишането им. Лъчите на фенерчетата добиха неземен синкав цвят. Макар че не се усещаше никаква вибрация или тресене на земята, прахът в кухината започна да се издига във вихрушка. Единствените звуци бяха писъците на поразените.

Един по един всички се свлякоха на земята около Мейв. Колкото и да не вярваше, тя с ужас почувства, че е изпаднала в дезориентация и е завладяна от налудничав кошмар, в който тялото й се е обърнало наопаки.

За момент хората се вторачиха в нещо, идващо от неизвестен източник. После по необясним начин мъчителната болка и световъртежът започнаха да ги отпускат. С бързината, с която се бяха появили, те стихнаха и изчезнаха.

Мейв се чувстваше изтощена до краен предел. С последни сили се облегна на бурето с китово масло, затвори очи и почувства огромно облекчение след преминалата болка.

В продължение на две минути никой нямаше глас, за да заговори. Най-сетне един мъж, който бе прегърнал слисаната си съпруга, вдигна поглед към Мейв и попита:

— Какво, за бога, беше това?

Мейв бавно поклати глава.

— Нямам представа — отвърна тя глухо.

После с големи усилия стана и направи проверка на хората. С огромна радост установи, че всички са живи и се възстановяват без сериозни последствия. За нейно огромно облекчение никой от по-възрастните хора не бе получил трайни увреждания, като сърдечна криза например.

— Моля ви, почакайте ме тук и си починете. Ще ида да видя двете жени, които останаха пред тунела, и ще се свържа с парахода.

Добри хора, заключи тя в себе си. Никой не я разпитваше или обвиняваше за необяснимата случка. Веднага започнаха да се утешават един друг, а по-младите помогнаха на по-възрастните да се настанят удобно и да се съвземат. Всички я проследиха с поглед как отвори масивната врата, мина през свода и изчезна заедно с лъча на фенерчето си зад един завой на тунела.