Клайв Къслър - Ударна вълна

— Колко е разстоянието дотам?

Мейв се усмихна снизходително.

— Около трийсет километра. — Във всяка група винаги ще се намери някой, който да любопитства като четиригодишно хлапе, каза си тя наум.

Те вече виждаха острова съвсем ясно — голи скали и никаква растителност. Сенките им ги следваха на дълбочина два фатома 3 3 Фатом — мярка за дължина = 182 см. — Б.р. , когато навлязоха в залива. Край бреговата ивица не се разбиваха вълни; морето беше гладко до самия бряг и обливаше надводните скали с лек плясък, какъвто обикновено се наблюдава край малко езеро. Лодката наближи брега и морякът изключи извънбордния двигател. Единственият признак на живот беше появата на чисто бял буревестник, който прелетя плавно над тях като огромна снежинка.

Едва след като помогна на всички да слязат и да прегазят до каменистия бряг с високите си до коляното гумени ботуши, раздадени им на кораба, Мейв се обърна и проследи с поглед парахода, който набираше скорост и се отправяше на север.

„Полар Куин“ минаваше за доста малък според стандартите на туристическите кораби. Имаше дължина само седемдесет и два метра и обща товароносимост хиляда и петстотин тона. Беше строен в Берген, Норвегия, и специално пригоден за плаване в полярни води. Със здравата си като на ледоразбивач конструкция можеше да изпълнява същата функция, ако се наложеше. Надстройката и широката хоризонтална черта под долната палуба бяха боядисани в снежнобяло, а останалата част от корпуса — в яркожълто. Монтираните на носа и кърмата тласкащи устройства му позволяваха да заобикаля плаващи ледени късове и айсберги с ловкостта на заек. Удобните кабини бяха обзаведени в стила на скиорска хижа и имаха панорамни прозорци с изглед към морето. Допълнителните удобства включваха луксозни общ салон и зала за хранене, готвач, чиито кулинарни способности можеха да се причислят към категорията три звезди, фитнес център и читалня, пълна с книги и справочна литература за полярните области. Екипажът беше добре обучен и надвишаваше с двайсет души броя на пътниците.

Леко чувство на съжаление, което не можа да си обясни, премина през Мейв, докато гледаше как жълто-белият „Полар Куин“ ставаше все по-малък и по-малък. За миг я обзе опасението, което вероятно са изпитали и безпомощните норвежки изследователи, когато са виждали как се загубва от поглед единственото им средство за оцеляване. Тя бързо пропъди тревожните си мисли и поведе групата от бъбриви туристи през сивия лунен пейзаж към гробището.

Мейв им определи двайсет минути, за да разгледат надгробните плочи и да изпълнят филмовите си ленти с надписите им. После ги заведе до една огромна купчина с гигантски избелели китови кости близо до старата станция и им описа начините, по които китоловците са обработвали китовете.

— След опасността и възбудата от преследването и лова — поясни тя — идвал ред на противната работа — разсичането на огромния труп и претопяването на китовата мас в течно масло. „Режеш — близваш“, както се изразяват ветераните.

Оттам отидоха при старинните бараки и преработвателната работилница.

Англичаните все още поддържаха и проверяваха веднъж годишно китоловната станция, останала като музей на миналото. Обзавеждането, готварските съдове в кухнята, стари книги и оръфани списания си стояха на местата, където китоловците ги бяха оставили, когато са си тръгнали оттук.

— Моля ви да не пипате предметите — обърна се Мейв към групата. — Според международния закон нищо не бива да се мести. — Тя замълча, за да преброи хората, после продължи: — Сега ще ви заведа в пещерите, изсечени от китоловците, за да съхраняват там течното масло в огромни бурета, преди да го пратят по кораби в Англия.

Тя извади джобни фенерчета от една кутия встрани от входа, оставена от водачите на предишни екскурзии, и започна да ги раздава.

— Има ли някой сред вас, който да страда от клаустрофобия?

Една жена, която изглеждаше над седемдесет и пет годишна, вдигна ръка.

— Мен ме е страх и не искам да влизам вътре.

— Някой друг?

Жената, която непрекъснато задаваше въпроси, кимна.

— Аз не понасям студени и тъмни места.

— Добре — каза Мейв. — Вие двете изчакайте тук. Аз ще заведа останалите до помещенията за съхранение на китовото масло, които са най-близо до входа. Няма да се бавим повече от петнайсет минути.

Тя поведе шумната група през дълъг, криволичещ тунел, прокопан от китоловците, до голяма кухина, в чието дълбоко дъно бяха подредени огромни бурета, впоследствие изоставени. След като всички се събраха, Мейв спря и посочи с ръка към една масивна скала при входа.