Клайв Къслър - Ударна вълна

— Мога ли да ви попитам откъде са тези камъни?

— Не зная точното място — отвърна Карлайл искрено.

— Мините в Индия са отдавна изчерпани, а в Бразилия никой не се е натъквал на подобно нещо. Да не би да са намерени при новите разкопки в Южна Африка?

— Не мога да ви кажа. Защо? Имат ли някаква стойност тези камъни?

Страусър сложи ръка върху камъните като древен магьосник.

— Господин Карлайл, това са диаманти! Най-великолепните нешлифовани камъни, които съм виждал.

Карлайл умело прикри изумлението си.

— Не поставям под съмнение вашата почтеност, господин Страусър, но не мога да повярвам, че говорите сериозно.

— От пет поколения насам моят род се занимава със скъпоценни камъни, господин Карлайл. Повярвайте ми, като ви казвам, че върху това писалище лежи цяло състояние. Камъните показват не само съвършена прозрачност и чистота, но имат и удивителен и рядко срещан виолетово-розов цвят. Поради красотата и неповторимостта си те налагат по-висока цена от съвършените безцветни камъни.

Карлайл преодоля смущението си и възвърна сдържаността си.

— И какво струват?

— Трудно може да се определи цена на необработените камъни, тъй като истинските им качества се проявяват едва след като бъдат издялани и шлифовани, за да се постигне максималният оптически ефект, и накрая — полирани. Най-малкият тук тежи 60 карата, както е необработен. — Той замълча и взе най-големия екземпляр. — А този е над 980 карата, което го определя като най-големият нешлифован диамант в света.

— Според мен може би е по-разумно да дам камъните да бъдат обработени, преди да ги продам.

— Или ако предпочитате, мога да ви предложа добра цена в този им вид.

Карлайл започна да прибира камъните в кожената кесийка.

— Не, благодаря ви. Аз представлявам умиращ приятел. Мой дълг е да му осигуря възможно най-високата печалба.

Страусър веднага разбра, че няма да му е лесно да склони прозорливия шотландец да се раздели с необработените камъни. Възможността да получи диамантите, да ги шлифова и после да ги продаде на лондонския пазар с огромна печалба, беше изключена. Но по-разумно е да направи добра сделка, отколкото нищо, заключи той в себе си.

— Не е нужно да ходите другаде, господин Карлайл. Двама от синовете ми чиракуват в една от най-добрите работилници за обработка на диаманти в Антверпен. Те са много опитни, ако не и по-опитни от който и да е друг шлифовчик в Лондон. След като камъните бъдат шлифовани и полирани, аз мога да ви стана брокер, когато решите да ги продадете.

— А защо сам да не си ги продам?

— По същата причина, по която бих дошъл при вас, за да изпратя стока за Австралия, вместо да купувам кораб и сам да си я превозвам. Аз съм член на лондонската диамантена борса, а вие не. В състояние съм да искам и да получа два пъти по-висока цена, отколкото бихте очаквали вие.

Карлайл бе достатъчно проницателен, за да не прецени солидната сделка още щом чуеше предложението. Той се изправи на крака и протегна ръка към Страусър.

— Оставям камъните във вещите ви ръце, господин Страусър. Вярвам, че това е изгодно споразумение и за вас, и за хората, които представлявам.

— Можете да разчитате на това, господин Карлайл.

Преди да прекрачи прага на кабинета, шотландският корабен магнат се обърна и погледна евреина търговец на скъпоценни камъни.

— След като синовете ви обработят камъните, колко мислите, че ще струват?

Страусър погледна обикновените на вид камъни и си ги представи като блестящи кристали.

— Ако тези диаманти са изкопани от неограничено находище, което може лесно да бъде експлоатирано, собствениците са на път да натрупат огромно богатство.

— Простете, че ще се изразя така, но оценката ви се доближава до света на фантазията.

Страусър вдигна поглед към Карлайл и се усмихна.

— Повярвайте ми. Когато тези камъни бъдат насечени и шлифовани, те могат да бъдат продадени в порядъка на един милион лири стерлинги 2 2 Приблизително 7 млн. щатски долара по онова време, или близо 50 млн. долара днес. — Б.пр. .

— Господи! — възкликна Карлайл. — За толкова много?

Страусър вдигна големия, 980-каратов камък към светлината, като го държеше между пръстите си така, сякаш беше Свещеният граал. Когато заговори, гласът му бе изпълнен с благоговение:

— Ако не и повече, много повече.

14 януари 2000

Остров Сиймор, Антарктическият полуостров