Клайв Къслър - Ударна вълна

— А какво възпираше Кокран да не се разбъбри?

Очите на Скагс леко заблестяха.

— Както вече споменах, той си имаше тайна, която не искаше да се разчува, особено след като се надяваше отново да тръгне по море. Потъна заедно със „Занзибар“ в Южнокитайско море през 67-ма.

— Не си ли се питал какво е станало с Джес и Бетси?

— Не беше нужно — отвърна Скагс многозначително. — Просто знам.

Карлайл повдигна учуден вежди.

— Ще ти бъда признателен, ако ми кажеш.

— Четири години след като отплавах, един американски китоловен кораб забелязал острова и се насочил натам, за да напълни буретата си с питейна вода. Джес и Бетси посрещнали екипажа и разменили с моряците плодове и прясна риба за дрехи и готварски съдове. На капитана казали, че са мисионери, които били изхвърлени на острова, след като корабът им се разбил. Не минало много време и други китоловни кораби започнали да спират там, за да се запасяват с вода и храна. Един от капитаните на тези кораби дал на Бетси семена срещу шапки, които тя плетяла от палмови листа, и двамата с Джес започнали да обработват няколко акра орна земя и да садят зеленчуци.

— Откъде научи всичко това?

— Те започнаха да ми пращат писма по китоловците.

— Все още ли са живи? — попита Карлайл с нарастващ интерес.

Очите на Скагс се изпълниха с тъга.

— Джес загинал по време на риболов преди шест години. Внезапна буря разбила лодката му. Според Бетси той вероятно си е ударил лошо главата и се е удавил. Последното й писмо, придружено с малък пакет, пристигна само преди два дни. Пише, че умира от някакво заболяване в стомаха.

Карлайл стана и отиде до едно олющено капитанско писалище, което Скагс бе използвал през всичките си пътувания след потъването на „Гладиатор“. Издърпа чекмеджето, извади оттам едно пакетче и го отвори. Вътре имаше кожена торбичка и сгънато писмо. Карлайл седна отново на мястото си, извади очила за четене и хвърли поглед на изписания текст.

— За жена, осъдена за кражба, тя пише много правилно.

— Първите й писма бяха пълни с грешки, но Джес беше образован човек и благодарение на неговото обучение Бетси започна да показва значителен напредък в граматиката.

Карлайл зачете писмото.

Драги ми капитан Скагс,

Моля се да сте в добро здраве. Това е последното ми писмо до Вас, тъй като имам неизлечима болест на стомаха — поне така ми каза докторът на китоловния кораб „Ейми & Джейсън“. Тъй че скоро ще се преселя при моя Джес.

Имам една последна молба, която Ви моля да уважите. В първите дни на април тази година двамата ми сина и дъщерята на Марион заминаха от острова с един китоловен кораб, чийто капитан отплава оттук за Окланд, тъй като трябваше спешно да поправи корпуса, който се бе отъркал в един коралов риф. Оттам децата ще си купят билети за кораб, пътуващ за Англия, и след това ще продължат за Абърдийн, за да дойдат у Вас.

Пиша Ви, скъпи приятелю, за да Ви помоля да ги настаните под Вашия покрив и да им уредите обучение в най-добрите училища, които Англия може да предложи. Ще Ви бъда безкрайно благодарна, а съм сигурна, че и Джес би споделил същите чувства, ако изпълните молбата ми.

Изпращам Ви и моето наследство за Ваше ползване и за всички разноски, които ще са необходими, за да се погрижите да завършат обучението си. Те са много умни деца и ще се учат прилежно.

Оставайки с най-дълбоко уважение, казвам Ви нежно сбогом.

Бетси Дорсет

Едно последно изречение — Змеят Ви изпраща поздрави.

Карлайл погледна над очилата си.

— „Змеят Ви изпраща поздрави.“ Каква е тая безсмислица?

— Става дума за морския змей, който ни спаси от огромната бяла акула — отвърна Скагс. — Оказа се, че той живее в лагуната. Видях го със собствените си очи най-малко четири пъти при други случаи, докато бях на острова.

Карлайл изгледа стария си приятел така, сякаш го виждаше пиян, после реши да продължи разговора.

— Значи е пратила малките си деца сами на такова дълго пътуване от Нова Зеландия до Англия.

— Те не са толкова малки — уточни Скагс. — Момичето трябва да кара деветнайсет години.

— Щом са тръгнали в началото на април, вероятно всеки момент ще почукат на вратата ти.

— При условие, че не са чакали дълго в Окланд, докато случат на солиден и бърз кораб.

— Боже мой, човече, ти си изпаднал в невероятно положение!

— Това, за което намекваш, е как ли един умиращ ще изпълни предсмъртното желание на негова стара приятелка, нали?

— Ти не си тръгнал да умираш — рече Карлайл, гледайки Скагс в очите.