Клайв Къслър - Ударна вълна

— Остави ни сами още един час — разпореди се Скагс. — После ни карай да ядем каквото искаш.

След като дъщеря му излезе от стаята, Скагс продължи сагата за сала.

— Когато най-накрая се добрахме до бряг, бяхме останали само осем души. От екипажа на „Гладиатор“ оцеляхме единствено аз, Томас Кокран, корабният дърводелец и морякът първи клас Алфред Рийд. От каторжниците се спасиха Джес Дорсет, Бетси Флечър, Марион Адамс, Джордж Прайър и Джон Уинкълман. Осем от 231 души, които бяха потеглили от Англия.

— Извини ме, скъпи стари приятелю, ако проявя скептичност — прекъсна го Карлайл. — Но такъв огромен брой мъже да се избият един друг на сал насред океана, а оцелелите да се препитават с човешко месо и после да се спасят благодарение на небесната намеса на морски змей, който попречил на човекоядната акула да ги погълне, като я умъртвил — всичко това звучи най-малко като небивалица.

— Повярвай ми, ти не слушаш бълнувания на един умиращ — опита да го увери отпадналият Скагс. — Цифрите са точни, както и всяка дума в разказа.

Карлайл реши да не разстройва повече Скагс. Заможният търговец потупа по ръката морския капитан, чиято помощ за разрастването на корабната империя „Карлайл & Дънхил“ не бе никак малка.

— Продължавай нататък. Нетърпелив съм да чуя края. Какво стана, след като осмината стъпихте на острова?

През следващия половин час Скагс разказа как се напили до насита със сладката и вкусна вода от поток, който извирал от една от ниските вулканични планини. Описа големите костенурки, които уловили в лагуната, как след това ги обърнали по гръб и ги заклали с ножчето на Дорсет — единствения инструмент, с който разполагали. После намерили край брега твърд камък и като използвали ножчето вместо кремък, запалили огън и сготвили костенурковото месо. Набрали от дърветата в гората пет вида плодове, каквито Скагс виждал за първи път. Растителността там била съвсем различна от тази, която срещал в Австралия. Така в продължение на няколко дни не спирали да се тъпчат с ядене, за да възстановят силите си.

— След като укрепнахме физически, се заловихме да проучим острова — продължи повествованието си Сгакс. — Той имаше форма на рибарска кука, дължина осем километра и широчина около километър и половина. В двата му противоположни края се издигаха по един масивен вулканичен връх, всеки с височина между 360 и 450 метра. Лагуната беше дълга близо километър и двеста и бе защитена откъм морето от плътен риф. Останалата част от острова бе укрепена от високи стръмни скали.

— Пуст ли заварихте острова? — попита Карлайл.

— Не срещнахме нито един човек, нито животно. Имаше само птици. Натъкнахме се на следи от аборигени, които някога са го обитавали, но по всичко личеше, че отдавна са го напуснали.

— А някакви останки от круширал кораб?

— На първо време, не.

— След злочестините ви на сала островът сигурно ви се е сторил същински рай — отбеляза Карлайл.

— Тя беше най-красивата частица земя, която съм срещал през дългите си години по море — отвърна Скагс, говорейки за мястото на убежището си в женски род. — Един смарагд върху сапфирено море, това беше тя. — Той замълча, сякаш си представи как скъпоценният камък се издига от повърхността на Тихия океан. — Скоро заживяхме идиличен живот. Аз посочих кой каква работа да върши и разпределих времето за риболов, за строеж и поправка на подслона, за брането на плодове и други ядивни растения, за поддържането на огъня не само за готвене, но и за сигнал, в случай че минеше някой кораб. Така живяхме няколко месеца в мир.

— Изгарям от желание да предположа — вметна Карлайл, — че между жените се е стигнало до разправии.

Скагс поклати слабо глава.

— По-точно, между мъжете заради жените.

— Значи сте изпаднали в същото положение като размирниците от „Баунти“ на остров Питкерн.

— Точно така. Знаех, че предстоят неприятности и направих график, по който жените да бъдат на разположение на мъжете. План, който, разбира се, никой не одобри, особено жените. Но не виждах друг начин за предотвратяване на кръвопролитие.

— При такива обстоятелства и аз бих те подкрепил.

— Но единственото, което успях да направя, беше, че ускорих неизбежното. Каторжникът Джон Уинкълман уби моряка Рийд заради Марион Адамс, а Джес Дорсет отказа да дели Бетси Флечър с когото и да било. Джордж Прайър се опита да изнасили Флечър и Дорсет му разби черепа с камък.

— И сте останали шестима.

Скагс кимна.