Клайв Къслър - Ударна вълна

Скагс и двама от моряците му се намираха на близко разстояние до тях, все още живи; бяха се качили върху парче от дъсчена палуба, което като по чудо бе останало цяло, и отчупваха дъски от него, за да ги използват за весла. От каторжниците двама мъже и една жена бяха сграбчили кой до какъвто отломък от сала от „Гладиатор“ се бе добрал и се носеха по течението.

Дорсет се обърна и погледна към брега. На по-малко от четвърт миля мълчаливо ги зовеше красив плаж с бял пясък. В този момент чу някой да го вика.

— Дръжте се здраво ти и Бетси — махна му Скагс. — Ще вземем и вас, и другите и ще продължим към брега.

Дорсет му махна в отговор и целуна Бетси по челото.

— Да не вземеш да ме изоставиш, моето момиче. След половин час ще вървим по твърда почва.

Той изведнъж млъкна ужасен; радостта му не продължи дълго.

Висока перка на огромна бяла акула обикаляше около разбития сал, търсейки нова плячка. Екзекуторът ги бе проследил до лагуната.

Не е честно, изкрещя наум Дорсет. Да издържат на мъки прехвърлящи границите на всяко въображение, и спасението да им бъде грабнато под носа от челюстите на смъртта — това беше ужасно несправедливо. Малцина са мъжете и жените с по-малък късмет. Той притисна по-здраво Бетси към себе си и с неописуем ужас проследи как перката престана да кръжи, насочи се към тях и бавно се скри под повърхността. Сърцето му се смрази, докато безпомощно зачака тялото му да изчезне между нащърбените зъби.

Тогава, без предупредителен знак, стана второ чудо.

Под тях спокойната вода на лагуната изведнъж се превърна в нещо като врящ казан. После висока струя бликна във въздуха като огромен фонтан, последвана от грамадната бяла акула. Смъртоносното чудовище се замята бясно, опитвайки се да захапе със зейналите си като на зло куче челюсти голям морски змей, който се бе увил около нея.

Всички, които се държаха здраво за плуващите останки от сала, наблюдаваха онемели битката на живот и смърт между двете чудовища на морските дълбини.

От мястото си върху парчето палуба Скагс следеше безпрепятствено борбата. Огромното, наподобяващо змиорка същество имаше заоблена глава и дълга, изтъняваща в края опашка. Скагс прецени, че дължината на тялото му е осемнайсет-деветнайсет метра, а обиколката му — колкото голямо буре за брашно. То отваряше и затваряше на пресекулки уста и разкриваше къси като на вълк зъби. Кожата му изглеждаше гладка и на гърба беше тъмнокафява, почти черна, а коремът му — бял, с оттенък на слонова кост. Скагс често бе слушал разкази за кораби, които са се натъквали на змиевидни морски чудовища, но ги приемаше на шега, смятайки, че това са видения на моряците, след като са погълнали повечко ром на някое пристанище. Сега обаче, вцепенен от ужас, той не се присмиваше, докато наблюдаваше как всяващият ужас дотогава Екзекутор се гърчи яростно в напразно усилие да отхвърли безжалостния си нападател.

Плътното хрущялно тяло на акулата не й даваше възможност да извие главата и челюстите си назад дотолкова, че да впие зъби в змея. Независимо от огромната си сила и яростните конвулсии, тя не можеше да се освободи от смъртоносната прегръдка. Въртейки се в пълен кръг с бясна скорост, акулата и змеят се извиваха под водата, после отново се показваха сред фонтан от пръски, който разпенваше водата.

Изведнъж змеят започна да гризе хрилете на акулата. След още две минути внушителната битка постепенно стихна, мъчителната отбрана на акулата спря и двете чудовища бавно изчезнаха от поглед под водата в най-дълбоката част на лагуната. Ловецът бе станал храна на друг ловец.

След епичната борба Скагс побърза да издърпа каторжниците от водата и да ги качи върху малкото парче от сала, което все още не се бе разпаднало. Зашеметени от сцената, на която бяха станали свидетели, жалкият брой оцелели най-накрая стигнаха белия пясъчен плаж и изнемощели стъпиха на брега, пренасяйки се най-сетне от кошмарния си свят в райска градина, все още неизвестна за европейските мореплаватели.

Скоро те откриха поток от чиста вода, извиращ от вулканичната планина, която се издигаше в южния край на острова. Пет различни вида тропически плодове растяха в гористата местност, а лагуната гъмжеше от риба. Смъртната опасност свърши; само осем от първоначалния брой от 231 души, които се качиха на сала от „Гладиатор“ доживяха, за да разказват за ужасите, преживени в продължение на петнайсет дни, докато бяха носени по течението в непоносимия зноен въздух на морето.