Клайв Къслър - Ударна вълна

Още един час мина, преди Скагс да определи, че островът става по-голям.

— Течението ни носи натам — съобщи той с ликуващ глас. — Това е чудо, истинско чудо! На никоя карта не съм виждал да е отбелязан остров в този район на морето.

— Вероятно е необитаем — предположи Дорсет.

— Колко е красив — прошепна Бетси, загледана в сочната зелена гора, разделяща двете планини. — Там сигурно има езера със студена вода.

Неочакваната надежда за удължение на живота им възроди малкото сили, които им бяха останали и ги подтикна към действия. Всяко желание да заловят папагала за вечеря бързо се изпари. Пернатият вестоносец бе приет като добро знамение. Скагс и малкото останали моряци направиха платно от съдрания навес, а Дорсет и оцелелите затворници отчупиха няколко дъски и трескаво загребаха с тях като с весла. Малко след това папагалът разпери криле и литна обратно към острова, сякаш да им сочи пътя.

Земната маса се издигаше и простираше на западния хоризонт и ги привличаше като магнит. Те гребяха като луди, с твърдото убеждение, че мъките им скоро ще свършат. Откъм гърба им излезе лек ветрец и ги избутваше по-бързо напред към убежището, като подсилваше огромната им надежда. Повече нямаше да чакат примирено смъртта. Избавлението се намираше на по-малко от три мили.

С последни сили един от моряците се изкачи по вантите на мачтата до нока на рейката. Засенчвайки очите си от слънцето, той огледа морето.

— Какъв е според теб брегът? — попита Скагс.

— Изглежда се приближаваме към коралов риф, заобиколен от лагуна.

Скагс се обърна към Дорсет и Флечър.

— Ако не успеем да влезем през канал, вълните ще ни блъснат в скалите.

След половин час морякът на мачтата извика:

— Виждам син воден път, врязан във външния риф, на двеста метра от дясната ни страна.

— Пригответе кормило! — заповяда Скагс на моряците. — Бързо! — После се обърна към затворниците: — Всеки мъж и жена, който има здрави мускули, да грабне по една дъска и да гребе с всички сили.

Огромен страх ги изпълни, когато чуха как високите вълни се разбиха във външната част на скалата. Те връхлитаха и се пръсваха в чисто бяла пяна. Екотът на водата, стоварваща се върху кораловия риф, наподобяваше топовен гърмеж. Когато наближаваха острова, където дъното ставаше плитко, те достигаха огромна височина. Ужас замени отчаянието, когато хората на сала си представиха каква гибел ги очаква, ако унищожителната сила на вълните ги запрати в скалите.

Скагс хвана временното кормило и го завъртя към канала, а моряците направляваха дрипавото платно. Каторжниците, с вид на парцаливи плашила, натискаха греблата без резултат. Немощните им усилия почти не придвижваха сала напред. Само ако всеки от съответната страна по едно и също време забиеше веслата, по даден от Скагс знак, те можеха да му помагат в управлението по посока към канала.

Изведнъж стена от вряща пяна връхлетя върху сала и го тласна напред със страхотна скорост. За част от секундата той бе издигнат на гребена, в следващия миг се спусна рязко в браздата между вълните. Двама от затворниците изхвърчаха в синьо-зеления водовъртеж и повече не се видяха. Съсипаният от морето сал се разпадаше. Въжетата, протрити и опъвани от постоянното клатушкане в морето, отъняха съвсем и се скъсаха. Рамката от мачти, която крепеше дъсчената палуба, се изкриви и започна да се разцепва. Нова вълна заля сала и той изскърца. На Дорсет му се струваше, че неподвижният коралов риф е съвсем близо и само да се протегне, ще го докосне.

И точно тогава те бяха избутани в канала между назъбените краища на скалата. Вълната ги понесе навътре, салът се завъртя по оста си, парчета от него изригнаха нагоре като фойерверк и се разпиляха в искрящото от слънцето море. Основната рамка на сала се разпадна и корабокрушенците бяха изхвърлени във водата.

Оттатък скалистата бариера синьото море беше кротко като планинско езеро с яркотюркоазен цвят. Задавен от водата, Дорсет, който бе обгърнал ръка около кръста на Бетси, извади глава над повърхността.

— Можеш ли да плуваш? — попита я той през кашлица.

Тя силно поклати глава и изплю морската вода, която бе погълнала.

— Нито метър.

Той заплува с нея към една от мачтите на сала, която се полюшваше на повърхността на около метър до тях. Сграбчи я и постави ръцете на Бетси върху извитата повърхност. Хвана се и той до нея, останал почти без въздух, с разтуптяно сърце и напълно изтощен от напрежението през последния час. Когато след две-три минути се съвзе, Дорсет хвърли поглед към плуващите останки от сала.