Клайв Къслър - Ударна вълна

— Не е гледка, която ми се ще да запомня — отбеляза Пит.

Ван Флийт беше потресен. Той се обърна към Мейв с израз на неверие в погледа.

— Сега, когато виждам трагедията с очите си, много ми е трудно да приема, че такъв огромен брой нещастни създания могат да умрат в такова ограничено пространство по едно и също време.

— Какъвто и да е този феномен — заговори Мейв, — сигурна съм, че той е причинил и смъртта на двамата екскурзианти от групата ми и на моряка, който ни доведе до брега.

Ван Флийт коленичи и огледа един от пингвините.

— Няма следи от нараняване, нито видими признаци на болест или отрова. Тялото изглежда тлъсто и здраво.

Мейв надникна през рамото му.

— Единственото несъответствие, което открих, беше леко изпъкналите им очи.

— Да, разбирам какво имате предвид. Очните ябълки са увеличени един път и половина.

Пит замислен погледна Мейв.

— Докато ви носех до пещерата, вие ми казахте, че трима от хората ви са починали при загадъчни обстоятелства.

Тя потвърди с глава и рече:

— Някаква странна сила, невидима и нефизическа, засегна сетивата ни. Нямам представа какво стана. Но мога да ви кажа, че най-малко пет минути имахме чувството, че мозъците ни ще експлодират. Болката беше непоносима.

— От сините петна по телата, които ми показахте в работилницата, причината, вероятно, е спиране на сърцето — каза Ван Флийт.

Пит огледа мястото на масовото унищожение.

— Не е възможно трима души, хиляди пингвини и петдесет или повече петнисти тюлени да умрат от слабо сърце.

— Трябва да има някаква връзка — отбеляза Мейв.

— Каква връзка виждаш с огромната колония от делфини, която открихме край Уедел море или със стадото тюлени, изхвърлено на брега оттатък канала на остров Вега, всички по-мъртви от пънове? — обърна се Пит към Ван Флийт.

Морският биолог сви рамене.

— Още е рано да се каже без по-задълбочени изследвания. Но, изглежда, има някаква връзка.

— Изследвали ли сте ги във вашата лаборатория? — попита Мейв.

— Направих дисекция на два тюлена и три делфина и не открих нищо, върху което да изградя разумна теория. Първоначалната консистенция дава предположение за вътрешен кръвоизлив.

— Делфини, тюлени, птици и хора — тихо рече Пит. — Всички уязвими към тази напаст.

Ван Флийт кимна със сериозен вид.

— Да не говорим за огромния брой сепия и морски костенурки, изхвърлени по цялото крайбрежие на Тихия океан и милионите мъртви риби, открити на повърхността на водите край Перу и Еквадор през последните два месеца.

— Ако всичко това продължи и не бъде овладяно, няма начин да се предвиди колко видове животни над и под морето ще загинат. — Пит вдигна поглед към небето, откъдето се чу далечен шум на хеликоптер. — Въпросът е, какво друго знаем за нашата загадъчна епидемия, освен че тръшка всяко живо същество във въздуха и водата, без да подбира?

— И то в порядъка на минути — добави Мейв.

Ван Флийт се изправи на крака. Целият трепереше.

— Ако не разберем, и то възможно най-бързо, дали причината е природно бедствие или вид човешка намеса, не е изключено да станем свидетели на океани, лишени от всякакъв живот.

— Не само на океани. Забравяте, че това нещо поразява и на сушата — напомни му Мейв.

— Дори не ми се иска да се замислям за този ужас.

Известно време никой не пророни дума; всеки се опитваше да добие представа за потенциалната катастрофа, която дебнеше някъде в морето и отвъд него. Най-накрая Пит наруши мълчанието.

— Ще излезе — заговори той със замислен израз на загрубялото си лице, — че ни предстои тежка задача.

Пит изучаваше екрана на големия монитор, който изобразяваше компютърно увеличено сателитно изображение на Антарктическия полуостров и заобикалящите го острови. След малко се облегна назад, затвори за миг очи, после извърна глава и погледна през тъмните стъкла на щурманската рубка на „Айс Хънтър“ към слънцето, което се показа през разнасящите се облаци. Беше единайсет часа на лятна вечер в Южното полукълбо и дневната светлина оставаше почти непроменена.

Пътниците от „Полар Куин“ бяха нахранени и настанени в удобните жилищни помещения, предоставени им радушно от екипажа и изследователите, които се сместиха по двама в кабина. Доктор Грийнбърг прегледа всеки пътник и не откри никакви трайни увреждания или травми. Успокои се и когато установи, че освен няколко случая на лека настинка признаци на пневмония нямаше. В биолабораторията на кораба, намираща се през две палуби над медицинския блок, Ван Флийт с помощта на Мейв Флечър извършваше аутопсични изследвания на пингвините и делфините, които бяха донесли от остров Сиймор. Трите човешки трупа бяха поставени в лед, докато бъдат предадени на професионален патолог.