Клайв Къслър - Ударна вълна

Пит обходи с поглед огромната раздвоена предна част на „Айс Хънтър“. Напълно различен от общоприетите представи за научноизследователски кораб, той беше първият плавателен съд от този род, изцяло компютризиран от морски инженери, работещи с данни, подавани от океанографи. Издигаше се високо върху два успоредни корпуса, вместващи огромните му двигатели и спомагателни съоръжения. Заоблената му надстройка изобилстваше от технически усъвършенствания и футуристични новости. Жилищните помещения за екипажа и океанографите съперничеха на каютите на луксозен туристически кораб. На външен вид изглеждаше лъскав и дори крехък, но това заблуждаваше. Той беше работен кон, създаден да плава гладко при надигащи се вълни и да устоява и на най-бурното море. Триъгълната конструкция на корпусите му можеше да се врязва и разцепва плаваща ледена маса с дебелина четири метра.

Адмирал Джеймс Сандекър, смелият директор на Националната агенция за подводни и морски изследвания, следеше строителния му процес от първия компютризиран чертеж до първото му пътуване около Гренландия. Всеки сантиметър от искрящо бялата надстройка и тюркоазните корпуси го изпълваше с огромна гордост. Сандекър умееше да иска и да получава финансови средства от стиснатия Конгрес и нищо в конструкцията и в изящно изработените съоръжения не бе спестено. Той безспорно беше най-красивият полярен научноизследователски кораб, строен досега.

Пит се обърна и съсредоточи вниманието си върху изображението, получено от спътника.

Не се чувстваше особено изтощен. Денят беше дълъг и изморителен, но изпълнен с всякакви емоции — от радост и удовлетворение от спасяването на живота на над двайсет души, до скръб при вида на мъртвите създания на природата, пръснати докъдето стигаше погледът. Това беше бедствие, което умът му не побираше. Навън витаеше нещо зловещо и заплашително. Враждебно присъствие, без никаква логика.

Мислите му бяха прекъснати от появата на Джордино и капитан Демпси, които излязоха от асансьора, пътуващ от остъкленото крило над щурманската рубка, през петнайсетте палуби, до машинното отделение в най-долната част на кораба.

— Някакъв белег от „Полар Куин“, уловен от камерите на спътника? — попита Демпси.

— Нищо не може да се определи с точност — отвърна Пит. — Снегът размазва изображението.

— А радиовръзка?

Пит поклати глава.

— Като че ли пришълци от космоса са отвлекли кораба. До свързочното помещение не идва никакъв отговор. В тази връзка трябва да ви кажа, че радиото на аржентинската изследователска станция също е излязло от строя.

— Каквото и бедствие да е поразило кораба и станцията — рече Демпси, — то трябва да е връхлетяло толкова внезапно, че никой от клетите хора не е успял да изпрати сигнал за помощ.

— Ван Флийт и Флечър откриха ли някаква улика, подсказваща причината за смъртните случаи? — попита Пит.

— Първоначалните им изследвания показват, че има разкъсване на артерии в основата на черепите, което е предизвикало кръвоизлив. Нищо повече не мога да ти кажа.

— Изглежда, разполагаме с нишка, която води от загадка към гатанка, от дилема към главоблъсканица, без никакво решение — заключи философски Пит.

— Ако „Полар Куин“ не се носи по течението някъде наблизо или не лежи на дъното на Уедел море — обади се Джордино, — може би ще се окаже, че параходът е отвлечен.

Пит се усмихна, когато отвърна на многозначителния поглед на Джордино.

— Като „Лейди Фламбъро“ ли?

— Точно за него си спомних.

Демпси заби поглед в палубата, припомняйки си случая.

— Туристическият кораб, който бе пленен от терористи в пристанището на Пунта дел Есто преди седем години.

Джордино кимна.

— Той превозваше държавни ръководители за някаква икономическа конференция. Терористите го отклониха от пътя през Магелановия проток към един чилийски фиорд, където го закотвиха под един глетчер. Дърк беше този, който откри местонахождението му.

— Ако приемем, че са вдигнали крайцерска скорост от приблизително осемнайсет възела — предположи Демпси, — терористите вече са изминали с „Полар Куин“ половината от разстоянието до Буенос Айрес.

— Не е възможен такъв сценарий — рече Пит с равен тон. — Не виждам никаква основателна причина, поради която терористи да отвличат туристически кораб в Антарктида.

— Тогава какво е твоето предположение?

— Според мен той или се носи свободно по течението, или се движи кръгообразно в границите на двеста километра от нас — отвърна Пит с такава увереност, че не остави никакво място за съмнение.