Клайв Къслър - Ударна вълна

Вече нямаше какво повече да се гледа и Пит върна положението на машината по курс над бреговата ивица.

— Следващото ни кацане е аржентинската научноизследователска станция.

— Тя трябва да се покаже всеки момент.

— Не чакам с нетърпение онова, което ще открием там — отбеляза напрегнат Пит.

— Погледни го от светлата страна — усмихна се стегнато Джордино. — Може би всеки е теглил по една майна, взел си е багажа и се е прибрал у дома.

— Ще ми се да е така! — отвърна Пит. — Тази станция е от особена важност за атмосферните изследвания. Тя е една от петте непрестанно действащи измервателни станции, отчитащи поведението и колебанията на антарктическата озонова дупка.

— Какви са последните сведения за озоновия пласт?

— Изтънява значително както в Северното, така и в Южното полукълбо — отвърна със сериозен тон Пит. — Тъй като се е получила празнина над Северния полюс, амебовидната дупка на юг, въртяща се по посока на часовниковата стрелка от северните ветрове, се е придвижила над Чили и Аржентина до петдесет и петия паралел. Тя е минала и над Южния остров в Нова Зеландия и е стигнала до Кристчърч. Растителният и животинският свят в тези райони е бил облъчен с най-опасната доза ултравиолетова радиация, отбелязвана дотогава.

— Което значи, че ще трябва да се запасим с лосион против слънчево изгаряне — вметна подигравателно Джордино.

— Това е най-малкият проблем — отвърна Пит. — Малки дози ултравиолетова радиация са поразили тежко всички видове земеделски продукти, от картофите до прасковите. Ако озоновите стойности спаднат с още няколко пункта от процента, ще се стигне до бедствено загиване на земеделски култури в цял свят.

— Доста мрачна картина рисуваш.

— Това е само фонът й — продължи Пит. — Прибави към него глобалното затопляне и увеличаването на вулканичната активност, и през следващите двеста години човешката раса ще стане свидетел на покачване на нивото на морската вода в порядъка от трийсет до деветдесет метра. Основното тук е, че ние сме променили земята по ужасяващ начин, без още да сме си дали сметка за това…

— Ето я! — изведнъж го прекъсна Джордино, сочейки с ръка. Те се приближаваха над един скалист скат, който се спускаше към морето. — Повече прилича на погранично градче, отколкото на научноизследователска база.

Аржентинската изследователска и измервателна станция представляваше комплекс от десет постройки, изградени от портални рамки от твърда стомана, носещи сводести покриви. Рамките бяха попълнени с дебели изолационни стени срещу вятъра и ледения студ. Множество антени за събиране на научни данни за атмосферата опасваха заоблените покриви и приличаха на голи клони на дървета през зимата. Джордино направи последен опит да установи връзка по радиоприемника с някого в станцията, докато Пит кръжеше над постройките.

— Глас в пустиня — съобщи обезпокоен Джордино, докато сваляше наушните слушалки.

— Не виждам и никакви посрещачи — допълни Пит.

Без да каже дума повече, той приземи вертолета съвсем близо до най-голямата от шестте сгради и въртящите се перки вдигнаха снега във вид на вихрушка от ледени кристали. Два снегорина и един трактор стояха изоставени и полузарити в сняг. Не се виждаха никакви следи от стъпки, от комините не се виеше дим. Липсата на дим, или поне на пара, подсказваше, че вътре няма обитатели, не и живи във всеки случай. Мястото изглеждаше някак странно пусто. Обгърналата го бяла пелена му придава дори призрачен вид, помисли си Пит.

— Не е лошо да вземем лопати от товарния отсек — предложи той. — Както изглежда, ще се наложи да си прокопаваме път дотам.

Не се изискваше кой знае какво въображение, за да се предположи най-лошото. Двамата слязоха от вертолета и закрачиха тежко в дълбокия до колене сняг към входа на централната постройка. Почти двуметрова преспа бе засипала вратата. Около двайсет минути им отне, докато изринат от нея толкова, колкото да я открехнат.

Джордино направи лек поклон и се усмихна мрачно на Пит.

— След теб.

Пит нито за момент не се бе усъмнявал в силния дух на Джордино. Ниският италианец беше изключително безстрашен. Това беше черта, която и двамата бяха проявявали неведнъж. Пит тръгна напред, а Джордино се оглеждаше наоколо за някое неочаквано движение отстрани и отзад. Те вървяха един зад друг през тунел, който свършваше пред вътрешна врата, служеща като допълнителна бариера срещу студа. Минаха през нея и продължиха по дълъг коридор, който ги отведе в зала, предназначена и за отдих, и за хранене. Джордино се приближи до термометър, окачен на стената.