Клайв Къслър - Ударна вълна

— Възможно е, но не ни насочва към нещо определено — отвърна механически Джордино. — И после какво?

— Корабът се е движил покрай брега на остров Сиймор, когато екипажът е бил поразен — поясни Пит. — Сега вземи картата и прекарай една линия леко от изток на север на разстояние двеста километра и я пресечи с трийсеткилометрова дъга. После ми кажи къде си стигнал и кои острови пресичат линията.

Преди да изпълни поръчението, Джордино погледна Пит.

— Защо компютърът не е дошъл до същото заключение?

— Защото като капитан на кораба, Демпси се е интересувал повече от ветровете и морските течения. Освен това е предположил, и много правилно за опитен мореплавател като него, че последното, което трябва да направи умиращият капитан, е да спаси кораба. А това ще рече да изведе „Полар Куин“ далеч от опасността да заседне на някой скалист бряг и да го насочи към относителната безопасност на морето и да поеме риска с айсбергите.

— Но ти не мислиш, че така е станало.

— Не, откакто видях труповете в изследователската станция. Горките хора не са имали време да реагират, камо ли да вземат разумно решение. Капитанът на туристическия кораб е умрял в собственото си повръщано, докато корабът се е движил успоредно на брега. С мъртвите корабни офицери и моряци в машинното „Полар Куин“ е продължил да плава, докато или е заседнал край някой остров, или се е блъснал в айсберг и е потънал, или е навлязъл в южната част на Атлантическия океан и когато горивото му е свършило, се е превърнал в изоставен кораб, отнесен от течението далеч от познатите морски пътища.

На Джордино изобщо не му направиха впечатление пророкуванията на Пит. Като че ли ги бе очаквал.

— Замислял ли си се някога да станеш професионален гадател на ръка?

— Допреди пет минути, не — отвърна Пит.

Джордино въздъхна и очерта на картата курса, както бе поискал Пит. След пет минути подпря картата върху командното табло, за да види Пит маркировките.

— Ако мистичната ти интуиция е на правилен път, единственото място, където може да заседне здравата „Полар Куин“ оттук до южната част на Атлантическия океан, е край един от трите малки острова, представляващи нещо като островърхи планини от надводни скали.

— Как се наричат?

— Опасните острови.

— Звучи като място на действие в пиратски роман за юноши.

Джордино прелисти наръчника на морските крайбрежия.

— Тук се препоръчва на корабите да плават на разстояние от тях — рече той. — Те представляват верига от високи базалтови скали, извисяващи се над бурни води. Мога да назова корабите, които са се блъснали в тях. — Той вдигна поглед от картата и справочника и погледна проницателно Пит. — Съвсем не е място, където биха си играли децата.

От остров Сиймор до сушата морето беше гладко и отразяваше като огледало. Скалистите планини се извисяваха над водата, която възпроизвеждаше снежните им наметала до най-малката подробност. На запад от островите морето се укротяваше от огромна армия плаващи айсберги, издигащи се над тъмносинята повърхност като заскрежени ветроходни кораби от минали векове. Наоколо не се виждаше нито един истински плавателен съд, никакво човешко творение не загрозяваше невероятно красивия морски пейзаж.

Те прелетяха над остров Дънди, намиращ се малко под най-крайната точка на полуострова. Право пред тях Муди Пойнт се извиваше към Опасните острови като костеливия пръст на старата дама, сочещ поредната й жертва. Спокойните води свършваха недалеч от бреговата ивица. Оттам нататък морето изведнъж се превръщаше в плътна маса от дълги вълни с бели гребени, прииждащи от протока Дрейк — беше все едно да излезеш от топла, уютна стая и да се озовеш навън сред буря. Неочаквано излезе силен вятър и залюшка вертолета като локомотив играчка, обикалящ с бясна скорост по релсите на макета.

Показаха се върховете на трите опасни острова, чиито скалисти скатове стърчаха от вода, която се гърчеше и блъскаше в подножието им. Стените им бяха толкова стръмни, че дори морските птици не можеха да стъпят здраво върху тях. Те се извисяваха над морето с гневно презрение към вълните, които се разбиваха в твърдата им основа със скорострелни взривове от пяна и пръски. Явно, базалтовата формация беше изключително устойчива, тъй като яростната атака на обезумялото море в продължение на милиони години слабо й бе повлияла.

Гладките стени завършваха с отвесни върхове, по които нямаше равни места по-широки от обикновена масичка за кафе.