Клайв Къслър - Ударна вълна

— Този откъде се взе? — попита спокойно Пит.

— Аз го сложих там — отвърна Джордино с делови тон, без да откъсва поглед от радиоприемника. — Заварих го да седи на единствения стол тук и реших, че аз имам повече нужда от стол, отколкото той.

— С него стават общо седемнайсет.

— Жертвите непрекъснато се увеличават.

— Свърза ли се с Демпси?

— Да, чака на линията. Искаш ли да говориш с него?

Пит се надвеси над рамото на Джордино и заговори в спътниковия телефон, който можеше да го свърже с почти всяка точка на земното кълбо.

— Тук е Пит. Чуваш ли ме, шкипер?

— Продължавай, Пит. Слушам те.

— Ал каза ли ти какво открихме тук?

— Да, накратко. Ако потвърдиш, че няма нито един оцелял, веднага ще уведомя аржентинските власти.

— Потвърждавам. Ако не съм пропуснал някой в тоалетните или под леглата, труповете са седемнайсет.

— Седемнайсет — повтори Демпси. — Разбрано. Можеш ли да определиш причината за смъртта?

— Не — отвърна Пит. — Видимите симптоми не съвпадат с нито един от онези, които можеш да откриеш в домашния си медицински справочник. Ще трябва да изчакаме доклада на патолог.

— Вероятно ще ти е любопитно да узнаеш, че госпожица Флечър и Ван Флийт напълно отхвърлиха предположението за вирусни инфекции и химическо заразяване като причина за смъртта на пингвините и тюлените.

— Всички в станцията са повърнали, преди да умрат. Попитай Мейв Флечър и Ван Флийт какво може да е обяснението.

— Записвам си. Някакви следи от втората група на брега?

— Никакви. Сигурно са все още на борда на кораба.

— Много странно.

— Какво друго ни остава да правим?

Демпси въздъхна примиренчески.

— Изправени сме пред огромна мозайка с безкрайно много липсващи елементи.

— Докато пътувахме за насам, прелетяхме над колония от делфини, изтребена цялата. Определил ли си докъде се разпростира тази напаст?

— Британската станция, намираща се на двеста километра на юг от вас, както и един американски туристически кораб съобщиха, че не са забелязвали никакви необичайни явления, нито масово унищожение на живи същества. Като включвам Уедел море, където открихме стадото от мъртви делфини, според моите изчисления смъртоносният район е с диаметър от деветдесет километра и с център китоловната станция на остров Сиймор.

— Ние си тръгваме оттук — уведоми го Пит. — Отиваме да търсим „Полар Куин“.

— Гледайте да оставите достатъчно гориво за връщането ви на кораба.

— Имам резервно — увери го Пит. — Мога да мина и без освежително гмуркане в ледена вода.

Джордино изключи свързочния пулт на изследователската станция и двамата с Пит забързаха, или по-точно заподтичваха към изхода. Нито единият, нито другият имаха желание да остават дори минута повече в тази ледена гробница. Докато се издигаха над станцията, Джордино огледа морската карта на Антарктическия полуостров в скута си.

— Накъде ще се движим?

— Най-добре е да търсим в района, избран от компютъра на „Айс Хънтър“ — отвърна Пит.

Джордино го погледна със съмнение.

— Положително помниш, че анализаторът на данни на нашия кораб отхвърли предположението ти, че туристическият кораб е заседнал край полуострова или край някой остров до него.

— Да, много добре знам, че мозъчната кутия на компютъра на Демпси показа, че „Полар Куин“ се отдалечава кръгово от Уедел море.

— Не долавям ли нотка на противоречие?

— Нека да кажем просто, че един компютър може да анализира само данни, програмирани в него, преди да му е било подадено електронно мнение.

— И така, накъде? — повтори Джордино.

— Ще проверим островите на север оттук чак до Муди Пойнт, най-крайната точка на полуострова. После ще завием на изток и ще огледаме морето, докато се връщаме към „Айс Хънтър“.

Джордино добре съзнаваше, че е бил подмамен и се е хванал на въдицата на най-големия шмекер по северните морета, но въпреки това захапа примамката.

— Значи няма да следваш стриктно съвета на компютъра.

— Не и сто процента.

Джордино веднага долови извъртането от страна на Пит.

— Ще ми се да подразбера какво ли се мъти в порочното ти съзнание?

— При колонията от делфини не открихме никакви човешки трупове. Така разбрахме, че корабът не е спирал за екскурзия на брега. Следиш ли мисълта ми?

— Засега да.

— Представи си, че корабът пътува на север от китоловната станция. Бедствието или епидемията, или каквото искаш друго го наречи, връхлита, преди екипажът да има възможност да свали пътниците на брега. В тия води с ледени късове и айсберги, плаващи като кубчета лед в купа с пунш, няма начин капитанът да е включил кораба на автоматично управление. Рискът от сблъскване е много голям. По-вероятното е той сам да е поел руля и да е управлявал кораба от един от кормилните пултове на лявото или дясното крило на мостика.