Клайв Къслър - Ударна вълна

— Да не повярваш, но си стоях в кабината поради разстроен стомах.

— Пълни глупости! — тросна й се Мейв. — Ти имаш физика като на кон. Никога не съм те виждала болна.

Дирдри се огледа за пепелник и тъй като не откри такъв, отвори вратата на кабината и метна цигарата през бордовата ограда в морето.

— Не си ли поне малко озадачена, че се спасих като по чудо?

Смутена, Мейв я погледна в очите и отвърна колебливо:

— Казала си на всички, че си била във фризера.

— И то в доста подходящ момент, не смяташ ли?

— Извадила си невероятен късмет.

— Късметът няма нищо общо в случая — възрази Дирдри. — А ти? Не ти ли е минавал през ума въпросът как тъй се озова в пещерите на китоловната станция също в подходящия момент?

— За какво намекваш?

— Не разбираш, нали? — рече Дирдри с тон, сякаш смъмряше непослушно дете. — Мислеше ли, че татко щеше да ти прости и да забрави как изхвърча като фурия от кабинета му, заклевайки се да не виждаш повече никого от нас? Той направо полудя, когато научи, че си сменила законно името си с това на прапрапрабаба ни. Флечър! Откакто ни напусна, той следи всяка твоя стъпка — от момента, в който влезе в мелбърнския университет, до постъпването ти в „Рупърт & Сондърс“.

Мейв я гледаше с гняв и неверие, които скоро се стопиха, когато нещо започна да просветлява в съзнанието й.

— Значи толкова много се е страхувал да не се разприказвам пред неподходящи хора за мръсните му операции?

— Каквито и неправомерни средства да е използвал татко за разрастването на семейната империя, правел го е за теб, както и за Будика и мен.

— Будика! — изрече ядно Мейв. — Олицетворение на дявола е нашата сестра!

— Мисли си каквото щеш — отвърна Дирдри равнодушно, — но Будика винаги е имала най-добри чувства към теб.

— Ако наистина го вярваш, значи си по-голяма глупачка, отколкото съм предполагала.

— Именно Будика беше тази, която склони татко да пощади живота ти, като настоя аз да тръгна на това пътешествие.

— Да пощади живота ми? — слиса се Мейв. — Що за безсмислици говориш?

— Кой според теб уреди капитанът на кораба да те прати на брега с първата група екскурзианти?

— Ти ли?

— Аз.

— Беше мой ред да сляза на брега. Екскурзоводите се редуваме.

Дирдри поклати глава.

— Ако другите бяха спазили определения график, ти трябваше да поемеш втората група, която така и не слезе от кораба.

— Тогава какви са били основанията ти?

— Да избера подходящия момент — отвърна Дирдри и изведнъж стана студена. — Хората на татко изчислиха, че феноменът ще се прояви, когато първата група на брега се озове благополучно в складовите пещери на китоловната станция.

Мейв почувства, че палубата се залюля под краката й, цветът на лицето й изчезна.

— Няма начин той да е могъл да предвиди ужасяващия резултат — промълви тя.

— Баща ни е умен човек — отбеляза Дирдри с такова спокойствие, сякаш бъбреше с приятелка по телефона. — Ако не беше планирал всичко предварително, как мислиш, че щях да знам кога да се затворя във фризера?

— Как е възможно да е бил сигурен кога и къде ще се разрази бедствието? — попита скептично Мейв.

— Баща ни — заговори Дирдри, оголвайки зъби в злобна усмивка — съвсем не е глупак.

Яростта на Мейв закипя в цялото й тяло.

— Щом е имал някакви подозрения, трябвало е да отправи предупреждение, за да предотврати това масово унищожение — избухна тя.

— Татко има по-важна работа от това да се безпокои за някакъв си товар от нещастни туристи.

— Заклевам се пред Бога, че ще се погрижа да си платиш за коравосърдечието си.

— Нима би предала семейството си? — Дирдри сви подигравателно рамене, после сама отговори на въпроса си: — Да, положително би го направила.

— Бъди сигурна в това.

— Няма да стигнеш дотам, дори ако искаш да видиш отново скъпоценните си деца.

— Шон и Майкъл са на такова място, където баща ми никога няма да ги открие.

— Силно казано, защото това, че си скрила близнаците у онзи учител в Пърт, съвсем не е толкова умна постъпка.

— Блъфираш.

— Кръвната ти сестра Будика просто склони учителя и жена му — Холъндърсови, доколкото си спомням имената им — да й позволят да заведе близнаците на излет.

Мейв потрепери и почувства, че й прилошава, когато съзна цялата чудовищност на разкритието.

— Значи са у вас?

— Момченцата ли? Разбира се.

— Само ако тя се е отнесла зле с Холъндърсови…

— Нищо подобно.

— А Шон и Майкъл? Какво направихте с тях?