Клайв Къслър - Ударна вълна

Вторият офицер Джордж Хъдзън вдигна слушалката на корабния телефон, набра номер и зачака да му се обадят.

— Капитане, получихме сигнал за помощ.

Капитан Джейсън Келси тъкмо се готвеше да погълне първия залък от закуската си в кабината, когато му се обадиха от мостика.

— Добре, господин Хъдзън. Тръгвам. Опитайте да разберете местоположението му.

Келси погълна набързо пържените яйца с шунка, изгълта половин чаша кафе и се упъти през късия коридор към навигационния мостик. Влезе направо в радиорубката.

Радистът го погледна с любопитство в очите.

— Много е странен сигналът, капитане. — И му подаде бележника.

Келси го прегледа и отмести поглед към радиста.

— Сигурен ли сте, че точно това са предали?

— Да, сър. Чуваше се много ясно.

Келси прочете съобщението на глас:

— „Всички кораби да тръгнат веднага. Товарен кораб «Ментауай» на четирийсет километра юг-югозапад от остров Хауланд. Идвайте бързо. Тук всички умират.“ — Той вдигна поглед. — И нищо повече? Никакви координати?

Радистът поклати глава.

— Връзката прекъсна и не можах да се свържа с тях отново.

— Тогава няма как да използваме нашите радиосистеми за откриване на посоката. — Келси се обърна към втория си офицер. — Господин Хъдзън, определете курс към последното съобщено местоположение на „Ментауай“ — югозападно от остров Хауланд. Едва ли ще свършим много работа без точни координати. Но щом не можем да осъществим визуален контакт, ще трябва да се осланяме на локатора, за да ги открием. — Можеше да помоли Хъдзън да вкара числата на курса в навигационния компютър, но предпочете да действа по старите правила.

Хъдзън отиде да работи на масата за морски карти с паралелни линеали, скрепени с шарнири, и чифт измервателни пергели, а Келси даде знак на главния механик да даде на „Рио Гранде“ пълен ход напред. На мостика се появи първи офицер Ханк Шерман, който с прозявка закопчаваше ризата си.

— Отзоваваме се на сигнал за помощ, така ли? — попита той Келси.

Капитанът се усмихна и му подаде бележника.

— На този кораб новините бързо се разнасят.

Хъдзън вдигна поглед от масата за морски карти.

— Изчислих разстоянието до „Ментауай“ на приблизително шейсет и пет километра, пеленг един-три-два градуса.

Келси се приближи до навигационното командно табло и набра координатите. Почти веднага след като компютризираната електронна система му даде нов курс от 132 градуса, огромният контейнеровоз започна бавно да се завърта надясно.

— Други кораби отговориха ли? — попита той радиста.

— Ние сме единствените, които се опитахме да откликнем, сър.

Келси погледна към палубата.

— Трябва да стигнем до него в порядъка на по-малко от два часа.

Объркан, Шерман продължи да се вторачва в съобщението.

— Ако това не е някаква шега, много е вероятно да не заварим нищо друго освен трупове.

Те откриха „Ментауай“ минути след осем сутринта. За разлика от „Полар Куин“, който бе продължил да се движи на собствен ход, индонезийският товарен кораб като че ли дрейфуваше. На вид изглеждаше спокоен и работещ. От двата комина се виеше дим, но на палубите нямаше следа от хора и неколкократните викове за поздрав през мегафона от капитанския мостик на „Рио Гранде“ останаха без отговор.

— Тихо е като в гробница — прозвуча злокобно гласът на първия офицер Шерман.

— Мили боже! — промълви Келси. — Той е заобиколен от сума ти мъртви риби.

— Не ми харесва видът му.

— Подберете спасителен екип и идете да проверите какво е положението — нареди му Келси.

— Да, сър, тръгвам.

Втори офицер Хъдзън се взираше в хоризонта през бинокъл.

— На десетина километра вляво от борда се вижда друг плавателен съд.

— Насам ли идва? — попита Келси.

— Не, сър. Като че ли се отдалечава.

— Странно. Защо ли подминава бедстващ кораб? Можете ли да го разпознаете?

— Прилича на луксозна яхта, голяма, с плавни очертания, подобна можете да видите закотвена край Монако или Хонг Конг.

Келси отиде до вратата на радиорубката и кимна към радиста.

— Опитайте да се свържете с отминалата яхта.

След една-две минути радистът поклати глава.

— Никакъв звук. Или са изключили приемника си, или не ни обръщат внимание.

„Рио Гранде“ намали скоростта и се плъзна плавно към товарния кораб, който се носеше бавно по ниските вълни. Когато огромният контейнеровоз се приближи съвсем близо до смълчания кораб, от крилото на мостика пред капитан Келси се откри изглед към всичките му палуби. Той видя две бездействащи фигури и нещо, което оприличи на малко куче. Сигнализира отново на кормилната рубка, но не получи ответ.