Клайв Къслър - Ударна вълна

Той нямаше да изостави Пит. Не го беше правил в живота му, нямаше да го направи и в смъртта му. Необяснимо защо започна да му става някак по-леко. След като изчисли времето за полет до Хобарт и обратно до острова, Джордино се разговори с децата, чийто страх бе преминал и те гледаха морето под тях през прозореца на пилотската кабина.

Зад вертолета островът се превръщаше в неясен силует, наподобяващ очертанията на онзи, който преди сто четирийсет и четири години бе предложил на измършавелите оцелели на сала от „Гладиатор“ още един ден.

Секунди след като се увери, че Джордино е издигнал вертолета от яхтата и благополучно се бе озовал във въздуха, Пит се изправи на крака, намокри една кърпа, която взе от мивката на бара, и превърза с нея главата на Мейв. След това започна да трупа върху Мейв възглавници, столове, и всякакви мебели, които можеше да вдигне, докато я зари цялата. Тъй като не беше в състояние да направи още нещо, за да я предпази от приближаващото се море от огън, той се дотътри до кормилната рубка, притискайки с ръка коремния мускул, където бе се забил единият куршум, който беше направил малка дупка и се бе загнездил в областта на таза. Другият куршум бе рикоширал в едно ребро и засягайки единия бял дроб, беше минал през задния му мускул. Полагайки огромни усилия да не потъне в черното кошмарно блато, размътващо очите му, той огледа уредите и копчетата на пулта за управление на яхтата.

За разлика от тези на вертолета, разходомерите за горивото отчитаха празни резервоари. Екипажът на Дорсет не си е правил труда да зарежда, преди да бъде предупреден, че един или повече членове от семейство Дорсет се готви за път. Пит намери съответните превключватели и запали големите турбодизелови двигатели „Блицен Сийсторм“. Те забоботиха на празни обороти, после зацепи двигателните им механизми и бутна напред дроселите. Подът под краката му потрепери, когато носовата част се повдигна и водата зад кърмата се разпени. Той пое кормилото и на ръчно управление се насочи към открито море.

Посипа се гореща пепел, гъста като пелена. Пит чуваше пращенето и боботенето на приближаващата се огнена вихрушка. Горящи скали падаха като град и докосвайки водата, изсъскваха в облаци от пара, преди да потънат под повърхността й. Те валяха неспирно от небето, изхвърлени на огромно разстояние от страхотното налягане, напиращо от недрата на Маунт Скагс. Гибелният стълб погълна доковете и като че ли предприе преследване на яхтата, напредвайки през лагуната като разярено чудовище, излязло от пламналите дълбини на ада. И тогава, преди Пит да успее да излезе от лагуната, стълбът се стовари с цялата си ярост върху яхтата във вид на вихреща се спираловидна маса, с височина двеста метра. Последва изумително силно изтласкване на кърмата и яхтата бе отхвърлена напред. Радиолокационните и антенните мачти бяха отнесени заедно със спасителните лодки, бордовите парапети и мебелировката на палубата. Лодката се преборваше с пламтящата турбулентност като ранен кит. Горящи скали се пръсваха върху покрива на надстройката и палубите, превръщайки красивата яхта в осакатен и негоден плавателен съд.

Горещината в кормилната рубка изсушаваше всичко. Пит имаше чувството, че някой е натъркал кожата му с нажежен мехлем. Дишането му стана мъчително, особено поради сплескания му бял дроб. Той трескаво се молеше Мейв да е все още жива отзад в салона. С отчаяни усилия продължаваше да държи здраво кормилото, задъхвайки се от липса на въздух, с дрехи, започнали да пушат и с вече опърлена коса. Прекомерно нагорещеният въздух си проправяше път през гърлото и белите му дробове, докато накрая дишането му се превърна в мъчение. Грохотът на огнената стихия в ушите му се смесваше с ударите на сърцето и с налягането в кръвта му. Единствените му източници за съпротивление на горящата атака бяха равномерното тупкане на двигателите и здравата конструкция на яхтата.

Когато прозорците около него започнаха да се пропукват, а след това и да се чупят, той вече не се съмняваше, че ще умре. Цялото му съзнание, всеки негов нерв, бяха насочени да движи лодката напред, сякаш можеше с неземна сила на волята да я тласка по-бързо. Но ето че изведнъж гъстата завеса от огън изтъня и изчезна и яхтата излезе на открито. Калната сива вода стана изумруденозелена, а небето — сапфиреносиньо. Огнената вълна и парещата кал най-сетне бяха загубили инерцията си. Пит пое дълбоко чистия солен въздух като плувец, който пречиства кръвта си чрез дишане, преди да се гмурне в дълбоката вода. Той нямаше представа колко тежко е ранен, а и не го интересуваше. Понасяше стоически нетърпимата болка.