Клайв Къслър - Ударна вълна

В този момент погледът му бе привлечен от горната част на глава и тяло на огромно морско същество, които се показаха от водата встрани от дясната носова част. Оказа се, че това е огромна змиорка с кръгла глава, широка цели два метра. Устата й беше полуотворена и разкриваше остри като бръснач зъби. Пит изчисли, че ако вълнообразното му тяло бъде разтеглено, дължината му ще стигне между трийсет и четирийсет метра. То се движеше във водата малко по-бавно от яхтата.

— Значи Базил наистина съществува — смотолеви под носа си Пит в празната кормилна рубка и думите му раздразниха парещото го гърло. Базил май че не е глупав морски змей, предположи той. Огромната змиорка бягаше от нагорещеното си убежище в лагуната към безопасното открито море.

Щом навлезе в канала, Базил се гмурна към дълбините и махайки с огромната си опашка, изчезна от поглед.

Пит му кимна за сбогом и отново съсредоточи вниманието си към пулта за управление. Навигаторските уреди вече не работеха. Той се опита да изпрати сигнал за бедствие по радиото и спътниковия телефон, но и те бяха глухи. Явно, че нищо не работеше, с изключение на огромните двигатели, които продължаваха да движат яхтата по вълните. Тъй като не беше в състояние да включи яхтата на автоматично управление, той свърза кормилото с носовата част, насочена на запад към югоизточния бряг на Австралия и включи дросела на малки обороти, за да запази по-дълго привършващото вече гориво. Всеки спасителен кораб, който щеше да се насочи към катастрофата на остров Гладиатор, щеше да забележи осакатената яхта, да спре и да я провери.

Той насили нестабилните си крака да го отведат обратно при Мейв, силно изплашен, че може би ще намери тялото й в опожарен салон. Със свито сърце прекрачи прага, разделящ салона с кормилната рубка. Просторното помещение изглеждаше така, сякаш горелка бе преминала през него. Дебелата и яка обшивка от стъклено влакно бе попречила до голяма степен на горещината да проникне в преградните стени, но пък стъклата на прозорците я бяха пропуснали. Забележителното беше, че колкото и да бяха обгорени, запалителните материи на диваните и креслата не бяха пламнали.

Той хвърли поглед към Дирдри. Красивата й доскоро коса сега бе опърлена до черно, очите й бяха отворени и мътни, кожата й имаше цвета на сварен рак. Тънки струйки дим се издигаха от скъпите й дрехи във вид на лека мъгла. Тя приличаше на кукла, която е била метната за малко в пещ и после извадена. Смъртта я бе спасила от живот в неподвижно тяло.

Без да обръща внимание на собствените си болки и рани, Пит започна трескаво да разравя купчината от вещи и мебели, струпана върху Мейв. Тя трябва да е все още жива, разтревожен си помисли той. Трябва да го е дочакала, независимо от мъката и отчаянието й, че отново е загубила децата си. Той издърпа и последната вещ и я погледна с нарастващ страх. Вълна на облекчение премина през него, когато я видя да вдига глава и да се усмихва.

— Мейв — промълви той с пресипнал глас и се наведе да я вземе в прегръдките си. Едва тогава забеляза огромната локва кръв, която се бе събрала между краката й върху килима на пода. Той я притисна по-близо до себе си, главата й се облегна на рамото му, устните докоснаха бузата му.

— Веждите ти — прошепна тя със странна лека усмивка.

— Какво им е?

— Изгорели са, както и част от косата ти.

— Е, не мога всеки път да изглеждам елегантен и красив.

— За мен винаги си бил такъв. — Тогава очите й се овлажниха от тъга и загриженост. — Спасени ли са децата ми?

Той кимна.

— Ал отлетя минути преди да ни застигне огнената вихрушка. Те вече пътуват към безопасен бряг.

Лицето й беше бледо като лунна светлина. Тя приличаше на крехка порцеланова кукла.

— Досега не съм ти казвала, че те обичам.

— Аз го знаех — смънка той, мъчейки се да не се задави.

— А ти обичаш ли ме, макар и мъничко?

— Обичам те с цялата си душа.

Тя вдигна ръка и леко го докосна по обгореното лице.

— Моят чудат приятел, който непрестанно очаква следващия завой. Притисни ме силно, искам да умра в прегръдките ти.

— Няма да умреш — каза той, чувствайки как сърцето му се къса, а нищо не можеше да стори. — Двамата с теб ще живеем дълъг живот заедно, ще кръстосваме моретата и ще имаме куп деца, които ще научим да плуват като риби.

— „Двама скитници в морето, тръгнали да видят свят“ — прошепна тя едва чуто.

— „А още много свят има да се види“ — допълни Пит думите на песента.