Клайв Къслър - Ударна вълна

— Е, добре! — И пусна последна шега: — Щом никой тук не ме иска, аз си отивам.

Пит го хвана за ръката.

— Сбогом, стари приятелю! Благодаря ти за всичко, което направи за мен.

— Довиждане! — смънка покрусен Джордино и очите му плувнаха в сълзи. Имаше вид на много стар човек, изпаднал в силен шок. Понечи да каже нещо, но сподави думите си, хвана за ръце децата и се упъти към вратата.

Чарлс Бейкуел и експертите във вулканичната обсерватория в Окланд не можеха да погледнат във вътрешността на земята, както можеха в атмосферата и до известна степен в морето. За тях беше невъзможно да предвидят точно какво ще се случи, нито в каква последователност и магнитуд, когато акустичната вълна, тръгнала от Хаваите, се блъсне в остров Гладиатор. За разлика от повечето вулканични изригвания и земетресения, за този случай не им бе предоставено време да изследват предшестващите го явления като предварителни трусове, колебания на подпочвените води и промените в поведението на домашните и дивите животни. Динамиката беше хаотична. Онова, в което учените не се съмняваха, беше, че се заражда една значителна дислокация, а тлеещите пещи дълбоко в недрата на острова щяха да се пробудят и избухнат.

В този случай резонансът, получен от енергията от удара на звуковата вълна, разтърси разхлабените вече вулканични ядра и предизвика изригванията. Катастрофалните последствия се заредуваха в бърза последователност. Издигайки се от много голяма дълбочина към повърхността на острова, прекомерно нагорещената скала, нараснала по обем и втечнена, веднага тръгна нагоре през пукнатините, отворени от трусовете. Забавяйки се само толкова, колкото да заеме мястото на по-студените и ограждащи го скали, потокът образува подземен резервоар от разтопена маса, познат като магмена кухина, където той натрупваше огромно налягане.

Възбудител на вулканичния газ бяха водните изпарения, преобразувани в силно нагорещена пара, която изтласкваше магмата към повърхността. Когато водата премине в газообразно състояние, обемът й мигновено нараства близо хиляди пъти и произвежда астрономически огромната мощност, необходима за изригването на вулкан.

Изхвърлянето на каменни отломки и пепел от издигащите се газови стълбове довежда до буйни изригвания на дим. Макар че по време на изригването не става никакво горене, впечатлението за огън се създава от светлината на електрическото изпразване, отразена от нажежената до бяло скала във водните изпарения.

При първия земен трус работниците и надзирателите в диамантените мини хукнаха да излизат през изходите на тунелите. Температурата в рудниците се покачваше с невероятна бързина. Никой от пазачите не направи опит да възпре паническото бягство. В ужаса си те поведоха тълпата към морето, приемайки погрешно, че това е най-безопасното място. Онези, които тичаха към върха на седловината между двата вулкана, не съзнаваха, че са се насочили в най-правилната посока за оцеляване.

Като спящи великани двата вулкана на острова се събудиха отново след векове бездействие. Те се различаваха по жестоките си прояви. Маунт Уинкълман се разбуди първо с поредица от пукнатини, които се отвориха в основата му и отприщиха дълга редица от магмени фонтани, бликащи високо във въздуха. От пукнатините излизаше и се разстилаше огнена завеса. Огромни количества разтопена лава потече по склоновете като необуздана река, която надолу се разширяваше във формата на ветрило и унищожаваше всяка зеленина по пътя си.

Внезапно извилата се вихрушка от въздушно налягане зашиба с цялата си жестокост дърветата едни в други, докато ги изравни със земята, обгори ги и отнесе овъглените им останки към бреговата ивица. Онези дървета и храсти, които успяха да избегнат търкалящия се ад, останаха да стърчат черни и мъртви. Междувременно земята се отрупа с паднали от небето птици, задушени от газовете и пушеците, които Уинкълман изхвърляше в атмосферата.

Сякаш ръководена от небесна ръка, безбожната кал се изля върху жилищните постройки на охранителите, но мина на половин километър покрай лагера на китайските работници, спасявайки по този начин живота на близо триста рудокопача. Ужасяваща по обхвата си, калта имаше едно-единствено компенсиращо качество — че се движеше не по-бързо от средната скорост на човешки бяг. Бликащата от Маунт Уинкълман магма нанесе жестоки поражения, но отне малко човешки жертви.

Дойде обаче и редът на Маунт Скагс.