Клайв Къслър - Ударна вълна

Пит се затича по мостчето, изпълнен с огромен страх. Изпита омраза към самия себе си, примесена със злъч, задето изпрати Мейв и децата й на борда на яхтата, без да я провери преди това. Понечи да извади деветмилиметровия пистолет, но се сети, че го бе дал на Джордино. Прекоси тичешком палубата, смотолеви под носа си: „Моля те, Господи!“, отвори рязко вратата на салона и се втурна вътре.

Свят му се зави, като чу умоляващия глас на Мейв.

— Недей, Дирдри, моля те, недей и тях!

Погледът на Пит попадна на зловещата гледка. Мейв седеше на пода, облегната с гръб на шкафа за книги, и притискаше към себе си двете момченца, които плачеха от страх. Кървавочервено петно върху блузата й се уголемяваше от малка дупка в корема над пъпа.

Насред салона стоеше Дирдри с насочен към децата малък автоматичен пистолет. Лицето и голите й ръце бяха гладки като слонова кост. Беше облечена в тоалет на Емануел Унгаро, очите й гледаха студено, плътно стиснатите й устни образуваха тънка линия. Тя погледна Пит с израз, от който би замръзнал и алкохол. Когато заговори, в гласа й се долови специфичната нотка на умопомрачения човек.

— Аз знаех, че не си загинал — рече тя бавно.

— Ти си по-луда от зловредния ти баща и изродения ти брат — отговори с леден тон Пит.

— Знаех, че ще се върнеш, за да погубиш семейството ми.

Пит се придвижваше бавно, докато прикри с тялото си Мейв и децата.

— Това беше акция за изкореняване на болест. Пред Дорсетови Борджиите изглеждат аматьори — продължи Пит, за да печели време и да се приближи с още един сантиметър. — Убих баща ти, научи ли за това?

Тя кимна бавно; ръката й с пистолета, бяла като мрамор, не трепваше.

— Прислужниците, които Мейв и твоят приятел заключили в гардероба, знаеха, че останах да спя на яхтата и ми се обадиха. Сега и ти като баща ми ще умреш, но след като довърша Мейв.

Пит бавно се обърна назад.

— Мейв вече е мъртва — излъга той.

Дирдри се наведе настрани, за да огледа сестра си, прикрита от тялото на Пит.

— В такъв случай можеш да наблюдаваш как ще убия скъпоценните й близнаци.

— Не! — изкрещя Мейв зад гърба на Пит. — Само не и дечицата ми!

Дирдри мина всякакви граници, когато вдигна пистолета и заобиколи Пит, за да стреля право в Мейв и децата.

Гневът на Пит погълна и най-малката следа от здравия му разум и той се нахвърли на Дирдри. Движението му беше светкавично, той видя цевта на автоматичния пистолет, насочен в гърдите му. Не се подлъга да си мисли, че ще успее. Разстоянието между двамата беше твърде голямо, за да го скъси навреме. От два метра Дирдри щеше да се прицели точно.

Пит почти не усети удара от двата куршума, които се забиха в плътта му. Омразата и злобата, които го изпълваха, бяха достатъчни, за да притъпят всяка болка, да предотвратят всеки ненадеен шок. Той нанесе съкрушителен удар на Дирдри, от който нежните черти на лицето й се изкривиха в противен израз на мъчителна болка. Изпита чувството, че е изкоренил фиданка. Гърбът й се изви и тя се строполи назад върху ниска масичка. Пит се стовари върху нея и я притисна с цялата си тежест. Гръбнакът й се пукна на три места със страхотен звук, наподобяващ чупенето на сухи клонки.

Странният й, нечовешки вик не събуди никакво съжаление у Пит. Главата й се отметна назад и тя го загледа през замъглените си кафяви очи, които все още издаваха дълбока омраза.

— Ти ще си платиш… — изстена тя със злост и се вторачи в уголемяващите се кървави кръгове в горната странична част на гърдите на Пит. — Ти също ще умреш. — Пистолетът й все още беше в ръката и тя се опита да се прицели отново в Пит, но тялото й отказа да се подчини на командите на мозъка й. Всички чувства изведнъж я напуснаха.

— Може би — отвърна той бавно и я погледна с усмивка, бездушна като дръжката на ковчег, уверен, че гръбнакът й е невъзстановимо пукнат. — Но по-добре мъртъв, отколкото парализиран до края на живота си.

Той се свлече от Дирдри и с несигурна крачка се приближи до Мейв. Тя храбро понасяше раната си и без да й обръща внимание, утешаваше малките момченца, които продължаваха да плачат и треперят от уплаха.

— Няма нищо, скъпи мои — говореше им тя. — Сега вече всичко ще бъде наред.

Пит коленичи пред нея и огледа раната й. Кръвта не беше много, малката дупка изглеждаше като прободна рана от тънко острие. Той не можеше да види как врязалият се куршум се е взривил в тялото й, разкъсал е червата и кръвоносните съдове, пробил е дванадесетопръстника и е заседнал между два гръбначни прешлена. Тя имаше вътрешен кръвоизлив и ако не получеше незабавна лекарска помощ, смъртта щеше да я стигне след минути.