Клайв Къслър - Ударна вълна

Той изохка от болка. Имаше чувството, че не бе останала здрава кост по тялото му. Надви болката и отново нападна, нанасяйки на Будика мощен ъперкът, от който бликна кръв. След такъв удар всяка друга жена би изпаднала в несвяст поне една седмица, но Будика само избърса с опакото на ръката шурналата кръв от устата си и се изхили зловещо. После сви юмруци и тръгна към Пит, който бе заел приведена боксьорска поза. Доста необичайна поза за посрещане на една дама, помисли си Пит.

Той пристъпи напред, наведе се под зверски силния замах на дясната й ръка и отново я удари с последни сили. Почувства, че юмрукът му попадна право в плът и кост, но в следващия миг бе разтърсен от страхотен удар в гърдите. Изпита чувството, че сърцето му е станало на пихтия. Не можеше да повярва, че една жена е способна на такъв силен удар. Преди малко я беше треснал така, че инерцията на юмрука му беше достатъчна да счупи челюстта й, а ето че тя продължаваше да се хили с кървящата си уста и сега си отмъсти с решителен кос удар, който го запрати в каменната камина и изкара целия му въздух от дробовете. Той се прекатури на пода в комична поза и остана така няколко секунди в плен на болката. После, като в мъгла, се надигна първо на колене, а след това се изправи на крака и олюлявайки се, се опита да събере сили за последна атака.

Будика обаче настъпи отново и яростно заби лакът в гръдния му кош. Той чу как едно или две ребра се пропукаха с остър звук и пронизваща болка раздра гърдите му, когато се свлече на ръце и крака на пода. Загледа тъпо шарката на килима и му се прииска да остане завинаги в това положение. Може би беше мъртъв и цялата работа се сведе дотук — до една шарка на килима.

Напълно отчаян, той разбра, че не е в състояние да продължи битката. Пипнешком затърси ръжена на камината, но зрението му беше замъглено, а движенията му — съвсем некоординирани, за да го намери и сграбчи. С неясен поглед видя как Будика се наведе, хвана го за крака и с всички сили го запокити в другия край на стаята, където той се блъсна в отвореното крило на вратата. После тя пак се приближи, хвана го с една ръка за яката и му заби размазващо кроше в главата, малко над окото. Пит остана да лежи пред прага на безсъзнанието, потънал в болки, съзнавайки, но без да чувства, как от зейналата рана над лявото му око се стича кръв.

Като котка, която си играе с мишка, Будика скоро щеше да се умори от играта и да го убие. Със замаяна глава, движен като по чудо от сила, за която дори не предполагаше, че му е останала, Пит бавно и с мъка се изправи на крака, сигурен, че ще е за последен път.

Будика стоеше до трупа на баща си и се хилеше самодоволно. Изразът на лицето й говореше за пълното й надмощие.

— Време е да идеш при баща ми — рече тя; гласът й беше дълбок, леден и неустоим.

В този момент Пит видя как злобата по лицето на Будика бавно се стопи. Една ръка го избута внимателно настрана и в домашния кабинет на Дорсет влезе Джордино.

Той загледа пренебрежително Будика и рече:

— Това странно хрумване е мое.

Точно тогава на прага се появи и Мейв, хванала за ръце две малки русокоси момченца. Тя премести поглед от кървящото лице на Пит към Будика и оттам — към тялото на баща й на пода.

— Какво се е случило с татко?

— Получи възпаление на гърлото — смотолеви Пит.

— Извинявай, че закъснях — заговори спокойно Джордино. — Няколко души от прислугата се оказаха големи закрилници на децата. Заключиха се в една стая заедно с момченцата. Отне ми известно време, докато разбия вратата. — Той не поясни какво е направил с прислужниците. Подаде на Пит взетия от Джон Мърчант деветмилиметров автомат. — Щом печели, застреляй я.

— С удоволствие — отвърна Пит с поглед, изпразнен от съчувствие.

От израза на Будика беше изчезнала всякаква следа от увереност. Беше изчезнало и очакването да победи неприятеля си. Този път тя трябваше да се бори за живота си и щеше да използва всяка долна хитрина на уличния бой, на която я бе научил баща й. Предстоеше нецивилизован мач по бокс и карате. Тя зае поза, в готовност да нанесе смъртоносен удар, оставайки нащрек за пистолета в ръката на Пит.

— Значи и ти възкръсна от мъртвите — изсъска тя.

— Ти никога не си напускала сънищата ми — отвърна Джордино и свивайки устни, й изпрати въздушна целувка.

— Жалко, че си се спасил, за да умреш в дома ми…

Грешка. Будика изгуби половин секунда в празни приказки. Джордино се нахвърли върху нея като подгонен звяр, сви крака и после мигом ги изпъна, забивайки стъпала в гърдите на Будика. Тя се преви надве и изохка от силна болка, но незнайно как успя да се задържи на място и сграбчи Джордино за китките. После се прехвърли заднешком зад писалището, влачейки мъжа със себе, и се просна по гръб на пода. Джордино, останал да лежи по корем върху плота на писалището и провесил глава над нея, изглеждаше беззащитен с протегнатите и събрани пред лицето му ръце.