Клайв Къслър - Ударна вълна

— А сега какво, старче? Ще почнеш да ме хапеш с развалените си зъби ли?

Обидата произведе желания ефект. Дорсет изрева като обезумял и отметна крак към слабините на Пит. Но закъсня с част от секундата и токът на обувката му само леко закачи бедрото на Пит. Тогава той прескочи писалището. Пит спокойно отстъпи крачка назад, грабна една лампа с метална стойка и замахна с всичката си възобновена от гняв и омраза сила.

Дорсет вдигна ръка, за да отблъсне удара, но и този път закъсня. Лампата го улучи по китката, пукни я и се заби в рамото му, счупвайки ключицата с остър звук. Той нададе вой като ранено животно и отново се нахвърли върху Пит с поглед, изпълнен с дива злоба, примесена с болка и ярост. Замахна силно към главата на Пит.

Пит се наведе и заби надолу поставката на лампата. Тя засегна пищяла на Дорсет малко под коляното, от което кракът му се отметна по инерция и изби лампата от ръката на Пит. Чу се тъп удар върху килима. Дорсет отново нападна Пит, и то така, сякаш изобщо не бе ранен. Вените на врата му силно пулсираха, очите му святкаха гневно, от краищата на сцепените му, полуотворени устни капеше слюнка. Той като че ли се усмихваше. Изглежда, бе полудял. Замънка несвързани брътвежи и понечи пак да скочи към Пит.

Дорсет така и не успя да стигне жертвата си. Десният му крак се огъна и той се строполи по гръб на пода. Ударът, който Пит му бе нанесъл с поставката на лампата, бе счупил пищяла му. Този път Пит реагира като котка. С мълниеносно движение се намери върху писалището, напрегна се и се приготви за скок.

Пит се хвърли върху Дорсет и с подметки и токове започна да тъпче врата му. Злобното лице, едното блестящо черно око и оголените пожълтели зъби като че ли бяха застинали в ужас. Едната му огромна ръка се протегна във въздуха. Краката му ритаха напосоки. От гърлото му се изтръгна отчаян животински вик — противен бълбукащ звук, идещ от спуканата му дихателна тръба. После тялото на Дорсет се отпусна, садистичният блясък в окото му угасна — животът го напусна.

Пит успя по някакъв начин да се задържи прав, дишайки тежко през стиснати зъби. Бе отместил поглед към Будика, която по необясними причини не бе направила никакъв опит да помогне на баща си. Тя гледаше мъртвото тяло върху килима с незаинтересования, но любопитен поглед на свидетел на трагично пътно произшествие.

— Вие го убихте — заговори тя накрая с най-обикновен тон.

— Малцина заслужават смъртта си повече от него — каза Пит, като си пое дъх и започна да разтрива увеличаващата се цицина на главата си.

Будика отклони вниманието си от мъртвия си баща, сякаш него го нямаше.

— Трябва да ви благодаря, господин Пит, задето ми поднесохте „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ на сребърна тепсия.

— Трогнат съм от скръбта ви.

Тя се усмихна отегчено.

— Направихте ми услуга.

— Значи печалбите отиват за обожаваната дъщеря. А Мейв и Дирдри? Те и двете имат право на по една трета от бизнеса.

— Дирдри ще получи своя дял — отвърна с делови тон Будика. — А Мейв, ако все още е жива, няма да получи нищо. Татко отдавна я отстрани от бизнеса.

— Ами близнаците?

Тя сви рамене.

— На момченцата всеки ден им се случва по някакво премеждие.

— Както разбирам, не ви е присъщо да сте любяща леля.

Мисълта за предстоящата катастрофа отново напрегна Пит. След няколко минути вулканите щяха да изригнат. Той се запита дали му бяха останали сили да се пребори с още един член от Дорсетови. Спомни си как се изненада, когато Будика го бе повдигнала и запратила в стената на яхтата край остров Кунгхит. Бицепсите му все още болезнено му напомняха за хватката й. По думите на Сандекър акустичната вълна щеше да се блъсне в острова след минути и щеше да разтърси вулканите. Ако ще умираше, то поне да умреше в битка. Като че ли да бъде превърнат в безформена маса от жена не беше чак толкова страшно, колкото да бъде кремиран от разтопена лава. Ами Мейв и децата й? Не искаше да допусне мисълта, че може да им се е случило нещо лошо — та нали Джордино е там. Те трябва да бъдат предупредени за предстоящия катаклизъм, докато все още има време да напуснат острова живи.

Дълбоко в себе си беше сигурен, че не може да мери сили с Будика, но трябваше да действа, като използва лекото предимство на изненадата. Мисълта му още не бе се оформила напълно, когато той се втурна тичешком напред с наведена глава и заби рамо в корема на Будика. Атаката завари жената неподготвена, но това не й се отрази, ни най-малко не й се отрази. Тя пое цялата сила на удара, изстена от неочакваната болка и макар че се извъртя и отстъпи няколко крачки назад, остана в изправено положение. Преди самият Пит да запази равновесие, тя го сграбчи с две ръце под мишниците, замахна с него в полукръг и го тръшна в шкафа за книги. Гърбът му се вряза в стъклените вратички, но колкото и да не беше за вярване, Пит успя по някакъв начин да се задържи прав на неустойчивите си крака.