Клайв Къслър - Ударна вълна

В гаража отстрани на къщата те откриха превозните средства, използвани от Дорсет на острова — компактен модел на коли, произвеждани в Австралия и наричани холдени. Изработвани по поръчка, те нямаха врати, за да се улеснява качването и слизането, и бяха боядисани в яркожълт цвят. Пит изпита безкрайна признателност към покойния Артър Дорсет, задето бе оставил ключа в ключалката за запалването на една от колите. Всички бързо се качиха в нея, като Пит и Джордино седнаха отпред, а Мейв и децата — на задната седалка.

Пит запали двигателя и включи на първа скорост. Натисна педала за газта и колата рязко потегли напред.

Като стигнаха портала, Джордино скочи от колата и отвори крилата. Вече излизаха на главния път, когато насреща им се зададе открит камион, натоварен с мъже от охраната, който се движеше в обратната посока.

Пит си помисли: „Това трябваше да стане. Някой сигурно е подал сигнал за тревога“. После изведнъж осъзна действителното положение — предстоеше смяна на пазачите. Мъжете, определени да заемат местата си в охранителния пункт до сводестия портал, щяха да бъдат освободени от задълженията си по съвсем различен от досегашните начини.

— Всички почвайте да махате и да се усмихвате! — нареди Пит. — Създайте впечатлението, че сме едно голямо щастливо семейство.

Униформеният шофьор намали скоростта на камиона и погледна с любопитство пътниците в холдена, след това кимна и поздрави, без да е сигурен, че е разпознал някого от тях, но предположи, че това са гости на семейството на Дорсет. Камионът вече спираше край портала, когато Пит даде газ и запраши с холдена към дока, който се врязваше в лагуната.

— Хванаха се — обади се Джордино.

Пит се усмихна.

— Но само за шейсет секунди. Толкова им трябва, за да установят, че нощната смяна не дреме от скука.

Той отби от главния път, обслужващ двете мини, и се насочи към лагуната. Сега целта им беше право към дока. Между тях и яхтата не се изпречваха никакви коли или фургони. Пит не си направи труда да погледне часовника си, но знаеше, че им оставаха по малко от пет или четири минути до предвидения от Сандекър катаклизъм.

— Те са след нас! — извика Мейв разтревожена.

И без да поглежда в огледалото за обратно виждане, за да се увери, и без да трябваше някой да му каже, Пит знаеше, че бягството им към свободата беше застрашено от бързата реакция на охранителите за предприемане на преследване. Единственият въпрос, който мина през ума му, беше, дали двамата с Джордино ще успеят да вдигнат вертолета във въздуха, преди охранителите да се приближат и да ги свалят със стрелба.

Джордино посочи през предното стъкло към единственото им препятствие — пазача, който стоеше до караулката и наблюдаваше бързото им приближаване.

— Какво да правим с онзи там?

Пит върна на Джордино автоматичния пистолет на Мърчант.

— Вземи това и стреляй по него, ако аз не успея да го сплаша до смърт.

— Ако не успееш какво да…?

Джордино нямаше време да продължи. Пит се вряза в солидно построения дървен док със скорост над 120 километра в час, после рязко натисна спирачките, предизвиквайки дълго плъзгане на колата в посока право към караулката. В първия миг стреснатият пазач не знаеше накъде да отскочи и се закова на място, после се хвърли от дока във водата, за да не бъде смазан от предната решетка на колата.

— Добре се справи — възхити му се Джордино, когато Пит продължи по пътя и закова спирачки до подвижното мостче на яхтата.

— Бързо! — извика той. — Ал, тичай към вертолета, отвържи въжетата и запали двигателя. А ти, Мейв, вземи децата и идете да чакате в салона на яхтата. Там ще сте на по-безопасно място, ако охранителите дойдат, преди да сме се издигнали. Не излизай оттам, докато не видиш, че перките на витлото са почнали да се въртят. Едва тогава хуквайте към вертолета.

— Ти къде ще бъдеш? — попита го Джордино, докато помагаше на Мейв да свали децата от колата, а после ги пришпори да тичат към подвижното мостче на яхтата.

— Ще освободя котвените въжета, за да не могат ония да се качат на борда на лодката.

Докато откачаше тежките въжета на яхтата от болардите и ги мяташе на борда, Пит целият плувна в пот. Накрая хвърли последен поглед към пътя, водещ към семейната къща на Дорсет. Шофьорът на камиона бе отбил погрешно от главния път и колелата му буксуваха в калното поле. Мъжете от охраната загубиха ценни секунди, преди да излязат отново на пътя за лагуната. Почти в същия момент двигателят на вертолета изкашля и заработи и точно тогава от вътрешността на яхтата долетя изстрел от оръжие.